Пещерите на Матала

Пристанището Матала, разположено по южното крайбрежие на Крит, в една скромна извивка на нос Литинос, се характеризира с приятния си климат и спокойствие, които са му присъщи отдавна, от 25 или 30 века. Защото това пристанище, колкото и да е скромно, е основано в антични времена. Гръцкият историк Полибий e писал за него към 11 в.пр.н.е., а също и географът Страбон, век по-късно.

Матала и околностите му привличат вниманието на посетителя с изкуствените пещери, издълбани във високия стръмен скалист морски бряг, разположени на няколко етажа. Това по всяка вероятност са пещери жилища, пригодени в много отдавнашна епоха.

Но при Матала, както на много други места по критското крайбрежие, земята равномерно, неусетно пропада в морето. Фреди Тондьор, който е идвал из тези места четири пъти – за последен път през 1966г, си задавал въпроса, възникнал пред него при първото му посещение: щом като земята пропада постепенно, не съществуват ли залени от водата пещери?

Оказало се, че такива съществуват. И то не само по крайбрежието на самия Матала, но и в непосредствената му околност, между Кали-Лименес и върха на нос Литинос. „Както бяхме предположили, пише Фреди Тондьор, кухините продължаваха и под водата и цялото крайбрежие с течение на векове бе потъвало неусетно в морето.

Успоредно с пропадането на земята, увличаща след себе си издълбаните в скалата жилища, обитателите на Матала бяха издълбали нови, на по-издигнато ниво, и така последователно – стотици поколения наред.

Те бяха действали по същия начин за гробовете, намиращи се по северния склон на заливчето.” Въпреки, че изследването на няколко поредици от кухини понякога се оказвало извънаредно трудно поради условията, присъщи за гмуркане на закритото място, Тондьор и неговият другар разгледали тъмните тунели и стаичките им с много скромни размери.

Прости отломки и гърла на амфори били първите им находки. Но при едно самотно гмуркане Тондьор направил най-забележителното си откритие: една антична кама. Ето неговото описание:

„ Това беше истинска кама, с издадените си предпазител и контрапредпазител според античните изисквания. Вековете престой в морето съвсем я баха обвили в плътна варовикова обвивка, без обаче да успеят да унищожат общите и очертания.

Изчистването на повърхността и бе дълго и деликатно. Ако беше направена от бронз, както първоначално предположих на първ поглед, камата щеше да е микенска. Но тя бе от желязо, следователно от по-нова епоха, тъй като този метал се появява в гръцката цивилизация към година 1000 пр.н.е.

За щастие златните инкрустации по дръжката бяха непокътнати и приложената златарска техника даде решително указания за датировка между 700 и 1000 години пр.н.е. Кой леководолаз не би мечтал да намери оръжие, старо 3000 години!…” Търпението и обстоятелствата биха могли да умножат откритията от това естество.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card