Хередейските скали¹

Аякс, син на Ойлей, бил един от най-смелите, взели участие във войната за Троя. Той бил толкова подвижен и бърз в битките, че за него се говорели чудеса. Някои дори твърдели, че имал три ръце, едната от които се намирала на гърба му. По време на грабежа на Троя, докато градът горял и отвсякъде се носели викове на ужас и молби, той съгледал сред димящите развалини прекрасна девойка. Тя била Касандра, дъщеря на Приам, ясновидка, на която никой не вярвал, и жрица на Атина.

Като я видял да тича така, раздърпана и уплашена като животно, Аякс изпитал желание да я обладае. Втурнал се след нея и тъй като бил много пъргав, скоро я настигнал. Но заслепен от своето желание, Аякс не усетил, че я изнасилва точно в храма на Атина, в краката на статуята на богинята.

Сцената била толкова брутална, че дори мраморът от който била изваяна статуята, се развълнувал: богинята се раздвижила и обърнала глава към небето, за да не гледа това, което ставало в краката й.

Щом новината за злодеянието се разнесла из редиците на гръцката войска, избухнал цял хор от протести, обвинения и дори страх от отмъщението на обидената богиня.

Аякс отрекъл да е извършил злодеянието, но божествената Атина, видяла всичко, се заклела да му отмъсти.

Докато Аякс и хората му се суетели около кораба, за да избягат час по-скоро от тези, облени в кръв, брегове и да се завърнат в родната Локрида ² , Атина се завтекла при Зевс, за да го помоли за отмъщение.

Когато Зевс научил за ужасното злодеяние, той не се поколебал нито за миг. Обходил с поглед обширното море от бреговете на Троада³ до Херкулесовите колони и макар да било вече тъмно, зърнал недалеч от Евбея кораба на Аякс.

А корабът порел уверено вълните и се придвижвал към целта. На борда всички вече летели с мислите си към семействата, към домовете, които не след дълго отново щели да съзрат и сякаш Троя никога не била съществувала.

Аякс почивал до лоцмана. Облегнат на куп дебели въжета, той съзерцавал как по ясното небе се движат приятелските съзвездия. Всичко около него било мирно и от погледа му била изчезнала яростта от последната битка.

Отправил поглед към хората си и му се сторило сън, че е успял да се отърве от дългото кръвопролитие. И внезапно той съзрял сред звездите нещо приличащо на синя мълния.

Това продължило само миг. Шумът бил оглушителен. Мълнията, хвърлена от Зевс, улучила целта и обшивката на кораба, прикрепена с дълги медни гвоздеи, се извила в нощта като живо същество.

Там горе на небето Атина останала доволна, а Зевс почти веднага се замислил за други неща. Издигайки високи пръски, сред вълните нападали бездиханни тела, златни съдове, откраднати по време на грабежа на Троя, дъски и въжета.

Който не бил издъхнал начаса, сега агонизирал. Сред агонизиращите бил и Аякс, той едва успявал да задържи тялото си над вълните; силите му го напускали.

Но Посейдон, богът на морето, му помогнал да се спаси. Трогнат от стенанията му, той заповядал на вълните да се уталожат, а на един тритон да отиде и подпомогне раненото тяло.

Така изминали няколко часа, а на разсъмване Аякс успял да стигне до Херейската скала. Изкачил се по плъзгавите от водораслите камъни и като разбрал, че все още е жив, почувствувал как в душата му се надига радост.

Погледнал към небето, към Зевс и Атина и през смях отправил към тях думи на подигравка и безразсъдство. Извикал им, че техните проклятия не струват нищо, нито мълнията, нито разрушеният кораб; той, Аякс, бил способен да победи всяко нещо, дори и боговете.

Това предизвикателство отекнало над водната шир като тежки капки върху барабан. Зевс и Атина останали поразени от тези думи, а Посейдон, който от жалост бил спасил богохулника, тозчас грабнал своя огромен тризъбец и го запокитил със сила към островчето.

Този път нямало нито мълнии, нито гръмотевици. В тишината на морето отекнал само грохотът на скалите, които нападали сред вълните.

Херейската скала, върху която паднал тризъбецът, приела хилядолетната си форма, а Аякс загинал сред водовъртежите, образували се от страшното срутване.
И така, от един единствен остров, Херей се превърнал в цял архипелаг, създаден от гнева на бога на морето.

Древногръцка легенда

¹ От цикъла легенди за Троя.
² Област в Средна Гърция между Беотия и Етолия.
³ Троада — страната, в която се намирала столицата Троя.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card