Шумери и Акади‎‏‎‎‎‎‎‎‎‎‎‏‏‎‎‎‎‎‏‎‎‏‎‎‎‏‏‏‏‏‏‏‏‏‎‏‎‏‎‎‏‎‎‏‎‎‏‎‎‏‏‏‎‎‏‎‎‎‏‏‎‎‏‎‏‏‎‎‏‏‎‏‏‎‎‎‏‎‏‏‏‎‎‏‏‏‎‏‏‎‎‏‎‏‎‎

В Месопотамия (на територията на днешния Ирак) по средното течение на Тигър и Ефрат, в плодородната низина между двете реки, като непосредствени съседи живеели два народа в развити робовладелски градове-държави: шумери и акади. Шумерите се появили по тези места през четвъртото хилядолетие пр. Хр. По сведения на разкопките вече около третото хилядолетие културата им – в сравнение с тази на обкръжаващите ги – на твърде високо равнище.

За това свидетелстват техните богати каменни градове, огромни храмове и палати. Около 2350 г. пр. Хр. шумерите попаднали под акадско владичество. Акадия тогава обединила Южна Месопотамия. По-късно, в ХVІІІ в. пр. Хр., измежду градовете Вавилон придобил такава мощ, че подчинил на своята власт голяма част от Месопотамия.

Вавилония се простирала главно върху южната част на Месопотамия. Нейната столица бил Вавилон. Плодородната почва на междуречието и напоителната система способствала за развитието на земеделието, а изобилието от продукти – за търговията.

Изграждането на напоителните канали изисквало не само много работна сила, но и централизирана организация и ръководство. Това подпомогнало разгръщането на робовладелския строй и зараждането на една силна централна власт в страната.

Около 1700 г. пр. Хр. законите на Хамурапи вече подробно регулират правното положение на различните обществени групировки, на свободните, полусвободните и робите.

От ХІV до ІХ в. пр. Хр. Вавилония попаднала под владичеството на каситите, а от ІХ до VІІ в. пр. Хр. се намирала под владичеството на асирийците.

В VІ в. обаче не само че си възвърнала независимостта, но си извоювала и ръководна роля в цяла Предна Азия. по това време вавилонският робовладелчески строй достигнал своята връхна точка на развитие.

Отделни робовладелци забогатели неимоверно: намиращите се преди в държавната собственост напоителни инсталации и поземлени владения отчасти преминали в частна собственост.

Край на могъществото на Вавилония сложило нашествието на персите в 538 г. пр. Хр. В северната част на Месопотамия, по средното течение на Тигър, се заселили асирийците. Дълго време Асирия била под властта на Вавилония, своята независимост тя успяла да извоюва едва в ХІV в. пр. Хр.

Оттогава насетне водила непрекъсната борба с Вавилония за господство над Месопотамия. Към началото на първото хилядолетие пр. Хр., но особено към VІІІ в. тя се разгърнала в страшна империя, първата голяма робовладелска държава в Предна Азия.

Известно време нейна столица бил град Ниневия. Със своята наемна войска тя покорила под своята власт голяма част на Предна Азия, дори и Египет. Вавилонците отвеждали в плен жителите на покорените земи, а градовете им разрушавали. Броят на робите нараснал неимоверно.

По-рано главно царят и храмовете разполагали с робите, а със земеделие се занимавали главно свободни селяни. Сега обаче военната и цивилната аристокрация, както и търговско-лихварският слой в градовете станали едри робовладелци, които масово превръщали в роби и свободните.

Но тази държава, създадена от безброй покорени страни и провинции, не могла да се запази задълго. Не само бунтовете на потиснатите народи, но и противоречията между градския търговско-лихварски слой и могъщото жречество отслабвали държавата.

В 604 г. пр. Хр. Асирия не могла да устои на съвместното нападение на мидийците и вавилонците: асирийското царство било окончателно унищожено. Основата на културата на Месопотамия е културата на шумеро-акадските градове-държави.

Асирийците и вавилонците заели шумерския клинопис и шумерския език, който векове наред останал езикът на образованите и на духовенството и в Асирия, и във Вавилония. До нас са достигнали и писмени паметници от месопотамската култура: безброй глинени плочки, намерени при разкопки на палата на Асурбанипал в Ниневия.

Месопотамската религия се развила и оформила с течение на времето от древните поверия на земеделците и пастирите. Техните богове олицетворявали природните, главно небесните явления.

Шумеро-акадските богове и по-късно запазили своите характерни черти, но с течение на времето религиозните представи на месопотамците ставали по-сложни.

Шумерските държави-градове в политическо и военно отношение били независими една от друга и вследствие на тази политическа и икономическа раздробеност отначало и религиозните култове били също независими един от друг.

Всеки град имал отделен върховен бог. Само с централизирането на властта и с установяването на владичеството отначало на Агаде (Акад), а после на Вавилон се оформила една, в общи линии, единна религия, чийто главен бог накрая станал Мардук, главният бог на Вавилон.

Мардук погълнал в себе си образа на предишния главен бог Енлил. Богът-слънце Мардук като издигащо се от океана слънце е син на богинята на океана Еа и едновременно символ на плодотворното пролетно слънце.

Единовластието на Мардук било осигурено от царя на Вавилон Хамурапи посредством обединяването на страната около 1700 г. пр. Хр. Един от надписите приписва следните думи на Хамурапи: “Аз, цар на Вавилон, който доведох до триумф Мардук…”

Празникът на Мардук се падал на пролетно-лятното равноденствие и на Нова година. На този ден представяли стихотворни произведения, напомнящи драми и епоса на сътворението на света, в които славели бога. Наред с Мардук във Вавилон играли значителна роля и други богове.

Адад (Рамман) бил бог на бурята, на светкавиците, на дъжда. Нергал – бог на обгарящото опустошително слънце, господар на подземния свят и на мъртвите, бог на кълнящото семе; в тази негова роля лесно можем да го уподобим на египетския бог Озирис и на други подобни богове от района на Средиземно море.

Тамуз, умиращият и възкръсващият бог, отначало съперничел по значение на всички останали богове. Той е умиращата през есента природа, която напролет пониква от царството на тъмата, за да разцъфне отново земята.

Съдбата на Ищар, богинята на зорницата, е свързана със съдбата на Тамуз; според изворите тя е любимата на Тамуз, негова съпруга и майка. Някои измежду местните богове били идентифицирани с небесните тела. Шамаш бил бог на слънцето, Син – на луната.

Боговете на Венера, Марс, Юпитер, Меркурий и Сатурн били Ищар, Нергал, Мардук, Набу и Нинура. Тези седем, тъй наречени астрални божества били допълвани от тройката Ану – Енлил – Еа. Прочутите храмове-кули с три и със седем покрива-етажи са запазили спомена за тези представи.

Религията на асирийците докрая запазила почитта към своя бог Асур, но покрай това без изменения били заимствани боговете на Вавилон – религиозният култ и заедно с него шумерската религиозна литература, астрономическите познания, съпроводени от разказите за разни предзнаменования.

Господарят на войските Асур е добър към своите сподвижници, безмилостен и отмъстителен спрямо враговете си. От неговата ръка царете получават властта си. Покрай старите божества възникват и нови, броят им постоянно расте.

Един списък, изработен около 880 г. пр. Хр. изброява повече от шест хиляди божества, триста небесни (Игиги) и шестстотин земни (Анунаки) духове и божествени същества.

В тяхната религия важна роля се приписва на магията, т.е. на ония обреди, с помощта на които се стараят да повлияят в своя полза върху добрите и злите духове, а също така и на предсказанията по звездите, изхождайки от вярването, че между неизменния порядък на небесните тела и събитията на земята има тясна взаимозависимост.

Органичната част от религиозната практика съставят молитвите и жертвоприношенията. Моленето, а именно произнасянето на предварително определени химни по тяхно свхащане омилостивява боговете, освобождава от злото, от нечестивото, следователно има лечебно, очистително въздействие.

В тази представа се крия вярването в силата на магическото слово, на заклинанията (това понятие за молитвата заимствала и еврейската религия, а от нея и християнската).

Жертвата принасят жреците и владетелят съответно с обредните правила и предписания. Ароматът на жертвата “се нрави на божеството”. Това храни боговете, на които издигат и пищни земни жилища и в тях поставят статуите им.

Безмилостна съдба очаква мъртвите. Душите се мъчат в тъмното царство на богинята Ерескигал, откъдето няма завръщане, а земните добродетели не спомагат за облекчаване на тяхната съдба.

С пропадането на асирийската държава изчезнала и религията на асирийците, култът към Асур потънал в забвение и за кратко време отново били възстановени почитта към Мардук и единовластието на вавилонската религия.

Творбите на месопотамската литература имат твърде голямо значение. Те отразяват правдиво отчасти митологията и религията на даден народ около средата на третото хилядолетие пр. Хр. и така ни осигуряват огромен сравнителен материал.

Материал за онагледяването на това, как с напредъка в общественото развитие се оформили и отделните митове, как таблиците за произхода на боговете са ставали все по-сложни, как образите на боговете се сливали един с друг.

Но те имат огромно значение и поради това, че често представят пряк текстуален извор на митовете на Стария завет. В тях може да се открият и мотиви, сродни на новозаветските.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card