Археологически перспективи в Англия

Съвсем мъничкото английско рибарско пристанище Дънуич в Съфол, на Северно море, от векове насаме е само скромно селище, представляващо единствените явни останки от това, което преди хилядолетие е било един от градовете на Хептархията. Хептархия / съвместно управление на седем държави/ е името дадено на англосаксонскта политическа организация, която преди хиляда години е групирала седемте главни държавици.

Наименованието впрочем е погрешно в известна степен, защото бъдещата Великобритания тогава била съставена от близо двадесет “суверенни” държави, повече или по-малко временно федерирани. Както и да е, седем от тези царства оставили в историята известна трайна следа. Това са Съсекс и Уесекс, Есекс и Кент, Мерсия, Кортъмбрий и Ист Англи.

Именно тази последна територия или царство на Източните Ъгли* е имало за столица Дънуич. Днес то е селище от 200 души. Стари къщи и манастир в развалини – това е всичко, което остава от една отдавнашна слава. По време на великолепието си Дънуич /античният Дъмнок/ наброявал близо 20 църкви и параклиси, царски дворец, монетет двор и особено добре уредено пристанище, което в същност е в основата на поцъфтяването на този мощен някога град.

Още в ранни времена римляните издигнали там крепост, на върха на стръмните му отвесни крайбрежни скали. През 630-а година меровингският принц Сегбер предявил права върху царство Ист Англи и дебаркирал в Дънуич, за да се срещне с епископ Феликс. Но славата на този град била краткотрайна.

Още в 11 в., при царуването на Едуард Изповедника морето отнесло части от крайбрежието. Няклоко харти от онова време споменават за ерозията на крайбрежието и постепенното разрушаване на покрайнините на Дънуич. Отначало при Вилхем Завоевателия формално се признало провалянето на земи в морето.

После – разрушаването на един манастир, след това – на няколко църкви и накрая – изчезването на 400 къщи в морето при едно злокобно свличане на почвата. А по-късно последователно пропадат: църквата Сен Леонар, големият път, Монетният двор, затворът и няколко царски сгради. В 1328 г. страхотна буря запраща тонове чакъл и пясък пред входа на пристанището.

През януари 1347 г, втори ураган довършва запълването на пристанището и го прави окончателно негодно. Оттогава настъпва бавната смърт на Дънуич. Списък от 1688 г. отбелязва съществуването на две църкви, единствено оцелели от 20-те религиозни сгради.

Тези две църкви се издигали на върха на крайбрежните стръмни скали. От тях само едната се използвала, а другата била в развалини. Въпреки това ерозията на морето успяла да предизвика гибелта им, като ги съборила сред вълните. Дълго време след изчезването им гробището на Дънуич, кацнало на това стръмно крайбрежие, продължавало отчасти да съществува.

Минаващите наблизо с кораби могли откъм морето да видят стърчащите от пръста ковчези и човешки кости. След 16 в. щетите, нанесени от морето на това селище, са толкова значителни, че жителите му мислели да го изоставят. Трагичната съдба на Дънуич вдъхновила мнозина поети. Биуйк, един от тях, разказва в стил, който би се харесал на Шекспир, унищажаването на абатство Дънуич:

“На края на висок бряг, миниран от вълните, още стърчи права кулата и западният край на абатството. Източното крило е изчезнало и скоро стълбовете на манастира също ще бъдат унищожени. Морето почти изцяло е откъснало това високо вдаване на сушата и нахлувайки в гробището, е разровило гробовете. Човешки кости са разпилени и череп се търкаля на брега.

Вижда се разчупен надгробен паметник, въздигнат, както го сочи надписът му, “за да увековечи паметта” на един човек, чието име е изчезнало, както и това на графството, на което той е бил “пазител на Архивите”. На паметника е кацнал корморан, който го цапа с нечистотиите си, сякаш намерението му е да припомни мисълта на Хамлет по повод “отвратителната употреба”, за които могат да послужат някои свещени неща.”

Обаче по-сериозни автори ни дават основание да предричаме благоприятни резултати от археологическите перспективи, от които специалистите не ще пропуснат да извлекат полза. В историческия си доклад Гарднър ни говори за разкриването “на гробището Сент-Николас и на Сент-Фресис в крайморските брегове”.

Той не пропуска да спомене за ковчезите и скелетите, които могат да се видят и някои от които са на морският бряг, полюшвани “от разгневените морски вълни”. В своите “Consequences of the Deluge, phy.theol. Discourses” Рей отбелязва, “че в някои стари книги става въпрос за гора, намираща се на миля и половина източно от Дънуич.

Нейното някогашно местонахождение сега трябва да е на подобно разстояние вътре в морето. ”Подводни изследвания в подножието на срутените високи брегове на Дънуич били предприети едва през 1971 г. макар видимостта в тези води да е слаба, леководолазите успяват да намерят под водата на дълбочина между 4 и 10 метра развалините на две църкви – на Сент-Питер и Сент-Джон.

Пръвата се е съборила в морето през 1709 г, а втората – през 1550г. останките на църквата Сент-Питер можаха да бъдат извлечени едва след 18 месеца изследвания, на 20 май 1973г. По-обстойни издирвания дават възможност да се намерят под водата множество предмети /грънчарски изделия, бутилки../ близо до мястото на църквата на Тамплиерите**, изчезнала във вълните през 17 в.

Между 1600 и 1649г. Изследванията в тези води са много трудни поради теченията и постоянната мътилка. По тези причини видимостта е сведена до два метра. Все пак Стюърт Р. Бейкън, участник в изследванията, има надежда тази мъчна, но почетна задача да бъде изведена на добър край.

През 1954 г. едно съобщение в печата лаконично извести, че пилотът-изпитател капитан Кънигхам се готвел задено със “Съб Аква Клъб” да търси “един потънал град на миля от югоизточното крайбрежие на Англия”. Тази инициатива, която изглежда е останала неосъществена, трябва ли да бъде поставена във връзка с информацията на Пиер Ж. Кулее, публикувана през 1971г.?

Тя твърди, че “на 25 м. дълбочина британски леководолази открили недалеч от Селси Бил, на запад от Брайтън, по южното крайбрежие на Англия, потънала крепост”. Коментирайки находката, Хюм Уалъс, отговорникът на леководолазите, заявява:

“Онова, което открихме, прилича на ъгъла от стената на стар град в средата с цитадела и бастион. Открихме също така и счупени грънчарски изделия, които ще бъдат проучени от археолозите. Има вероятност това да е принадлежало на крал Когидумнус, съюзник на римляните, живял през първия век от н.е.”

*Ангълтер /Англия/ означава Земя на ъглите, или Ъглова земя.

** Военният и религиозен орден дю Тампъл /на Храма/ е бил основан след първия кръстоносен поход. Прогонен от арабите, той се оттегля в Европа, след като е натрупал огромни богатства.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

2 Responses to “Археологически перспективи в Англия”

  1. Антоанета says:

    Материалът, който сте публикували, само на пръв поглед изглежда исторически. При по-задълбочен прочит разпалва любопитството и на любители на литературата. Истинско предизвикателство! Поразрових тук-там и открих такива чудеса за Дънуич: “…. древните легенди разказват за греховни обреди и тайни сборища на индианците, по време на които те призовавали мрачни сенки от големите кръгли кълмове, изричайки диви оргиастични молитви, в чийто отговор се дочувал страшен грохот изпод земята.”(това е извадка от разказа ”Кошмарът в Дънуич” на Хауръд Лъвкрафт).

    Не знам какви са перспективите на Англия в археологията, но с такива интересни статии бъдещето на Вашия сайт ще е блестящо!

  2. compass says:

    Антоанета, вие също разпалихте любопитството ми! Какво са правили индианците в Англия? Как са стигнали до там и кога се е случило това? Моля ако разполагате с този разказ може да го публикуваме в “Легенди” или “Разкази”.
    Ще ви бъда благодарна, както и останалите потребители на сайта. Ще се радвам око Вашето пророчество за бъдещето на този сайт се сбъдне. Защото отчитам, сравнително не големия интерес на хората към статии от този род. За сметка на това интереса към комерсиалните и продаваеми сайтове т.е. сайтове, които “продават” е голям. Визирам другия наш сайт Некерман. :)
    Е така е – Биг Брадърите искат лесносмилаемо инфо.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card