Типаса Бялата

Типаса била картагенска кантора на магребското крайбрежие, която служела за спирка, преди да се достигне Йол, сегашният Шершел. След Картаген Рим разпростира своето владичесто върху тази област и Типаса извънаредно се развива особено през 2 и 3 в.от н.е. Укрепената стена, която посетителят забелязва при Типаса и която била приблизително 2200 м, затваряла площ, по-обширна, отколкото заема сегашният град.

Това укрепление датира от 2 в от н.е. Във вътрешността на тези стени се издигали постройки. Пясъчникът и варовикът не липсвали на строителите, като за това свидетелства разпространението на антични кариери по цялата дължина на крайбрежието.

Построени били големи сгради и градът бил украсен: паметниците по обществените места и храмовете свидетелстват за дейността на населението, занимаващо се най-вече с търговия. Един писател от 5 в. разказва във връзка с това, че по море докарвали маса стоки от Типаса.

Този град имал търговски връзки с Испания, Галия и Сицилия и най-вече служел за място на престой на корабите, обслужващи крайбрежието. Неговото пристанище не било много добро поради вълнението, безразлично дали то идвало от северозапад или югоизток.

Съществуването му дори било оспорено от някои автори. Обаче след подводните археологични изследвания, предприети през август 1968 г., които потвърдили предположенията на археолога Стефан Гсел от началото на века, сега е съвсем положително, че жителите на Типаса не устроили пристанището си в заливчето, което заема сегашното пристанище.

Тяхното пристанище или по-скоро заслонът, който служил за пристан и убежище за корабите, бил разположен на изток от съвременното пристанище, пред хълма, където се издига катедралата Сен-Салса. И именно в подножието на този хълм, срещу двете островчета, под сините води се очертават блоковете на вълнолома и камъните за привързване на корабите.

Останките на нос Зизерин

Този нос на алжирското крайбрежие, близо до Шершел, е просто като че ли обсипан главно в източната си част от многобройни антични останки. Във водата се виждат на много малка дълбочина колони, мозайки, плочи от настилка и цял археологически хаос от римски произход. „По брега бетонът се смесма със скалата – съобщава Филип Диоле. – Тук имало, казват, рибници, бани, храм. Във водата се виждат плочи и отломки от колони. Би трябвало да се спуснем по-дълбоко, да изследваме по надалече…”

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card