Началото

В началото имало само океан, а над океана летели хиляди морски птици. После, един ден по водата заплувал Бащата на индианците. Трудно било да се каже откъде се е появил. Той вдигал голям шум около себе си. Плачел, викал и се вайкал, защото нямал с какво да се храни. Големият прародител, който можел да продаде и дявола, го съжалил. Извикал водните птици и им наредил да отидат и помогнат на Плуващия баща.

Когато птиците го наобиколили, чайката му казала: — По заповед на Големия прародител дойдохме да чуем твоето желание. Плуващият баща ги огледал и отвърнал: — Искам някой от вас, който може да се гмурка, да се спусне до дъното на морето и да ми донесе от там малко тиня.

— Ще отидем — отвърнала чайката. И като се наредили едно след друго по височина, животните се гмурнали под водата. И пак едно след друго те всички изплували мъртви на повърхността. Дошъл ред и на патицата. Тя се страхувала, но все пак решила да се спусне на дъното. Преди да се гмурне, казала:

— Иска ми се и аз да опитам дали ще успея. Патицата се спуснала до дъното на океана и останала под водата няколко дни и нощи. И след всеки час, който минавал, Плуващият баща ставал все по-неспокоен. Ами ако и патицата не се върне? Предпочитал да не мисли за това.

За щастие на седмия ден на разсъмване той забелязал по повърхността на морето признаци за нейното завръщане и се зарадвал. Изминали още няколко часа и най-сетне патицата изплувала задъхана. Плуващият баща я взел в ръце и видял, че тя носела малко тиня от морското дъно.

Взел тинята и я сложил върху плоската си лула, но разбрал, че тя съвсем не е достатъчна за онова, което искал да стори. Вече всички птици били мъртви и в сърцето му започнало да се прокрадва съмнението, че не ще успее да завърши делото си.

Плакал и викал, докато недалеч от лулата му се появила една огромна морска костенурка. Като се приближила до Плуващия баща, тя му казала: — Сега ще опитам и аз — и тутакси се спуснала към дълбините.

Тя се бавила доста и Плуващият баща отново станал неспокоен. Но ето че един хубав ден видял да се появяват на повърхността на водата многобройни сребърни мехурчета. После по вълните започнали да се образуват големи кръгове и най-сетне се появила и самата костенурка.

Плуващият баща й помогнал да се изкачи на плоската му лула и събрал тинята, която тя стискала в лапите си. Прибавил я към другата, разстелил я и я сложил да съхне. Били му необходими само няколко часа. А после се захванал за работа.

Отчупил едно парче от изсъхналата тиня и го хвърлил на север, отчупил друго и го хвърлил на юг и така към всяка от четирите посоки. Когато докоснал и последното парче, той заповядал да се появи земята и така и станало. После взел една пръчка и създал реките и потоците.

По-късно от същата тиня той създал мъжете и жените с техните органи за размножаване, както и всички останали животни, и горите, и слънцето, и луната.
Така тинята от морското дъно послужила да бъде създадено всяко нещо.

Алгонкинска легенда (Oклахома)

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card