Погълнатият град Ра

Според гръцкия географ Страбон, роден около 58 г.пр.н.е., неговите съграждани някога били издигнали храм, посветен на Артемида Ефеска, върху онази част от камаргското крайбрежие, където днес се намира селцето Сент-Марий-дьо-ла-Мер, в департамента Буш-дю-Рон. Изглежда, че селището в антични времена било едно островче, загубено в морето, срещу устието на Рона при Сен-Фереол.

Още в 4 в.пр.н.е латинският географ Рустус Авений в своя „Ora Maritima” – едно интересно списание в стихове на средиземноморските брегове, ни говори за това място, като го нарича „Oppidum priscum Ra” (античното укрепено място Ра). Прилагателното „прискус”, антично, подсказва, че по времето на писателя този „опидум” сигурно вече бил изоставен.

Това наименование Ра, което неминуемо ни напомня името на бог от египетската митология, е било обяснено много ясно от филолозите. И наистина: 6-ти християнски век нарича местната църква Санкта Мария де Ратис. На латински последната дума означава сал.

И съмсем правилно в Камарга много рано започнали да именуват островчетата „интумесцентс”, т.е. къс земя, който сякаш изниква от морето и напомня останките на една по-здрава суша, някога погълната от водата. Вероятно в тази етимология трябва да виждаме келтски произход, който се слял по една игра на думи с израза „Иси Ра” чиято интерепретация се поделила между два смисъла – но остров-свидетел и лодка без палуба.

Санкта Мария де Ратис естествено става Нотр Дам дьо ла Барк, когато започват да се увеличават легендите за светите жени, идващи от Палестина върху съвсем леки плавателни съдове. Сент-Марий-дьо-ла Мер, днес място за поклонничество, а някога място за езически ритуали, не е ли бил по-късно завладян и превърнат в тилов лагер от лигурите?

Това именно би отхвърлило много назад времето на първите човешки заселвания върху сегашното място на Сент-Марий. Ако нищо не е било намерено в почвата на сегашния град, на загадъчния Ра, то не е ли защото неговите останки днес се намират под водата, тъй като камаргското крайбрежие чувствително е отстъпило под напора на вълните от праисторически времена насам.

Факт е, че успели да намерят в морето близо до бреговете на сегашният Сент-Марий ясни останки от много старо селище, днес погълнато от водата. През ноември 1967 г. един рибар изтеглил с мрежата си бронзова статуетка на фавн, висока 60 см. Това произведение с елинско вдъхновение било намерено именно в морето срещу Сент-Марий-дьо, ла Мер.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card