Тайните на езерото Исик-Кул част втора

През 1986 от дъното на езерото е извадена много ценна находка – голям наниз от черен халцедон. Мънистата са толкова старателно полирани, че по тях не са се задържали никакви дънни наслоявания. Нанизът е непокътнат и блестящ. Има форма на дълъг цилиндър с лека изпъкналост в средата. Покрит е с орнаменти във форма на бял вълнообразен зиг-заг и верижка от кръгчета по черния камък.

В древността тези мъниста с орнаменти се произвеждали в големи количества в Индия, а се разпространявали доста надалеч. В Централна Азия такива находки не са рядкост, но в Исик-Кул това била първата такава накодка. Саръбулункият наниз е едно от първите доказателства за търговските отношения на Приисиккулието с Индия.

Едва ли тези връзки са били редовни в I хилядолетие пр.н.е., но все пак те са съществували. В резултат на сезонните работи през периода1985 – 1987 г. археолозите с помощта на водолазите открили селище, което е започнало да функционира най-вероятно през VIII-VII пр.н.е.

За околностите на Исик-Кул това е първото подобно откритие, тъй като се смятало, че постоянните селища, отишли под водата, са били средновековни. Това откритие ни дава право да търсим селища от сако-усунско време и в други места край Исик-Кул.

Съвременните политически и икономически сътресения в страната са довели до прекъсване на архиологическите изследвания. Те се възобновяват чак през 2003-2004 година. През 2003-та били изследвани местностите: Кара-Ой, островът на името на Валя Котик, Каменка (Жаркимбаево), Светъл Нос (Ак-Булун).

Местността Кара-Ой е известна като археологически обект отдавна, но в 2003 година материалите, намерени тук били уникални. Светлана Лукашова – московски историк и водолаз, намирайки се на дълбочина 5 метра, видяла на дъното кръгче от светъл метал. Оказало се, че това била тава-поставка за голям бронзов котел, застанал с отвора си надолу, а отгоре бил позатрупан с пясък и кал.

Разкопките и изваждането на котела били осъществени с лодка, катамаран и лебедка. Видът на извадения котел бил поразителен – напълно запазен и неокислен. На стените му и на тавата-поставка бронзът сияел в цветове от лимонено-жълто до оранжево. Зеленикави окиси върху котела почти нямало.

Височината на котела заедно с тавата-поставка била 60 см, височината на тавата – 17 см, а диаметърът на отвора – 53 см. Котелът има 4 дръжки: 2 – хоризонтални и 2 вертикални. Тавата-поставка била ремонтирана – личали си следи от запояване, които се появили при смяната на предишна поставка (която била по-голяма) с настоящата.

По време на изваждането на големия котел, само на 10 метра от него бил намерен втори котел с по-малки размери. Той имал три прави крачета, чиито краища били разцепени на 4 части и по форма наподобявали стилизирани птичи лапи. Котел № 2 има височина 28 см и диаметър на отвора –35,5 см.

Крачетата били също ремонтирани – около тях се виждали следи от спойките на пъвоначалните крачета. Този котел също бил добре запазен. Светлана Лукашова станала героиня на сезона 2003 година, защото с женската си интуиция и старание, подсилени от професионализма й на историк и опитността на водолаз, й донесли още един успех – тук на Кара-Ой тя намерила и неголям ръчно моделиран съд с кръгло дъно и височина 11 см.

По-близо до брега били извадени над 100 фрагмента от керамика, изработени на станок през IХ – ХII век. В местността Жаркимбаево от дъното на езерото били извадени 8 фрагмента от бронзови изделия, в това число и част от бронзова дръжка на котел.

Светлана Лукашова намерила още и излята от броз юзда (металната пръчка, която се поставя напреко на устата на коня). – отлично запазена. Тя е с двете части, към които се прикрепят поводите (ремъците). Отливката е изпълнена във вид на две глави на хищници, гледащи в различни страни (приличат най-много на пантери, ако се съди по кръглите им ушенца).

Челюстите на хищниците са неестествено разтеглени, с отворена паст, горната устна завита нагоре, а долната сякаш има брада, челюстите са съединени със стилизирани зъби. Няма съмнение, че металната находка е част от парадна юзда и представлява художествено изделие. В типично «скитски зверинен стил», по аналогия с псалиите, намерени в Южен Урал, този образец може смело да се отнесе към V – IV век преди н.е..

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card