Това се случи една вечер

Тя се изтегна лениво върху жълтия пясък, смеейки се, докато към нея с желание се проточиха много вратове. Беше почти вечер. Слънцето бе паднало и всеки миг щеше да се скрие, като остави след себе си лъчение, осветяващо небето в яркооранжево. Рим хвърли бърз поглед към шумящия, оживен плаж. Нищо не привлече вниманието й, затова тя стана и закрачи бавно по пясъка, тялото й беше стройно, загоряло, привлекателно.

— Рим, трябва да се връщаме, става хладно. Това беше майка й, която я гледаше отдалеч и се готвеше да тръгва. Рим кимна с глава и каза: — Ще вляза във водата, да измия пясъка. — Не се бави!

Тя дори не чу думите на майка си. Хвърли се в морето и извика от удоволствие при допира със студената вода, от която се почувствува щастлива, и започна да си играе с вълните с цялото безгрижие на младостта.

Тя влезе толкова навътре, че се изгуби от погледа, майка й почувствува някакъв необясним страх и се върна към списанието си, за да не се отдава на безпокойство, но го разглеждаше, без да разбира, и скоро го хвърли — започна да ходи напред-назад по брега.

В същия този момент Али наблюдаваше Рим със загрижен поглед, докато тя се превърна в нещо съвсем дребно, което само орлов поглед може да забележи. Тогава той се обърна към приятеля си: — Виждаш ли нещо да се мержелее на повърхността и току да се изгубва? — Не, не виждам нищо!

— Сигурен съм, че това е девойката, която мина покрай нас преди малко. Тя е влязла в морето и още не излязла, защото майка й стои на брега и гледа натам загрижено. — Ти винаги си въобразяваш нещо…

Приятелят му не можа да довърши, защото Али се гмурна във водата като стрела, почувствувал, че девойката е в опасност…Когато стигна до нея, той видя, че тя все още се бореше с вълните смело, но лицето й беше пребледняло като на мъртвец.

Той я хвана за ръката и я издърпа от опасното място…При тяхната поява на брега летовниците се натрупаха да ги гледат, а майката на Рим се хвърли към нея, обляна в сълзи. — Рим, дъще, кажи ми… Али спокойно каза: — Не се страхувайте госпожо, тя е добре, нормално.

Али повдигна главата й от пясъка, но ръцете й лежаха неподвижни, а вятърът си играеше с косите й. Али беше впил поглед в нея и си каза: „Господи, не отнемай тази красота!” Малко по малко Рим дойде на себе си. Когато жълтата покривка върху лицето й изчезна, тя отвори очи, огледа се изненадано.. .

На края погледът й се спря на Али, като че ли му благодареше мълчаливо. После каза със слаб глас: — Изведнъж почувствувах, че главата ми се върти и че губя равновесие. Предупредих те, дъще, че не може да се доверяваме на морето.

Али почувствува, че трябва да си върви, и проговори: — Сега моля да ме извините.
Майката се сети, че не е направила нищо, за да покаже благодарността си, и може би той се е обидил, затова му се усмихна нежно: — Извини ме, синко, радостта ми, че видях Рим жива и здрава, беше толкова голяма, че те забравих…

Обещай ми, че ще ни посетиш. Мъжът ми ще бъде много щастлив да се запознае с теб, спасителя на Рим. Това ще бъде добър случай да се видим отново. Той се поколеба за момент, докато майката продължаваше: — Не забравяй, че ти дължим много.

Когато вдигна очи към Рим, стори му се, че тя също настоява за тази визита, и той обеща непременно да дойде. Извини се още веднъж и си тръгна, след като взе адреса от майката. Тя се обърна към дъщеря си и наблягайки върху всяка дума, каза: — Ето — наистина, това е човек с добър характер.

В отговор получи пълно мълчание. На една от семейните вечери, след като между тях вече се беше породило приятелство, бащата на Рим се обърна към Али: — Искам да те питам нещо, като предварително те моля да ме извиниш за любопитството.

— Моля те, питай каквото искаш. — Наистина въпросът е много деликатен, но се учудвам, че си останал ерген досега. Без съмнение девойките те харесват много, а и семейството ти е известно и уважавано…Али беше изненадан от въпроса. Погледна Рим сконфузено и му се стори, че страните й са порозовели.

— Истината е, че не съм срещнал още девойка, която да ми подхожда. Искам тя да бъде със силен характер. За съжаление, девойките от тъй нареченото висше общество са повърхностни. Те живеят в среда, лишена от големи морални ценности, и не изпитват особено желание за семеен живот.

Аз не бих могъл да дишам в тази пошла среда. Отговорът беше решаващ. Възцари се тишина. Най-сетне бащата си възвърна словото: — Ще кажа, че съм съгласен с теб, но донякъде. — Това е самата истина, господине. Казвам ви го, защото имам опит.

Погледът на Али се впи в Рим с нежност, като че ли искаше да се извини за това, което беше казал относно обществото, към което принадлежеше и тя. Трябваше да й покаже, че я отделя от другите, още повече че вече беше научил за любовта й към литературата и поезията…

После прибави с озарено от усмивка лице: — Може би най-сетне намерих това, което търся, но чакам удобен момент…Бащата и майката се спогледаха, а Рим се оттегли, след като поиска разрешение. Лицето й изглеждаше, като че ли всеки миг ще се облее в сълзи.

Майката се върна към темата, разбрала думите на Али. — Надявам се, че ще успееш. Тримата разговаряха до полунощ. Сребърната лунна светлина разливаше радост. Али се извини и си тръгна. Останала сама с мъжа си, майката радостно сподели: — Мисля, че Али има пред вид Рим, нали?

— Така изглежда. Но това за сега е неизвестно. — Той наистина е човек без недостатъци. — Добре, добре, ще видим! Сега е още много рано да говорим за това. — Имаш право — отговори жена му, доволна и от това, което чу от мъжа си по въпроса.

Рим слушаше какво си говорят родителите й в тази спокойна нощ и тайно се надяваше, че желанието на Али няма да се осъществи. Тя не изпитваше към него никакви чувства, въпреки че й беше спасил живота. В края на краищата това не я задължаваше да се омъжи за него.. . И без друго разликата в годините им беше голяма. Той беше надхвърлил четиридесетте.

Разбира се, тя виждаше влюбените му погледи, когато идваше на гости, но не мислеше ни най-малко за тях. Тя може да каже всичко, но не може да му даде сърцето и любовта си. Тя обичаше Ахмад, нейния приятел от детските години, и очакваше момента, когато ще се съберат под един покрив.

Нищо, че той е беден, любовта е по-трай¬на от парите, с които се купува фалшиво щастие. ..Тя се чудеше на баща си. Смяташе го за човек със съвременни разбирания и се питаше как може да одобрява такъв брак. Изглежда, че ориенталският манталитет е пуснал дълбоки корени в душата му и в мисленето му.

Тази вечер Али прекосяваше градината им с твърда стъпка, решен да поиска ръката на Рим, защото нейният образ го преследваше ден и нощ. Когато стигна до средата на пътеката, дочу шепот. Приближи се към мястото, откъдето идваха гласовете, и чу Рим, която плачеше и тъжно нареждаше:

— Трябва да се разделим, Ахмад. Днес разбрах, че Али ще дойде да иска ръката ми, и баща ми е съгласен. — Ти трябва да проявиш твърдост и да не се съгласиш.
— Той ми спаси живота. Наистина това не му дава право да се разпорежда със съдбата ми, още повече че е два пъти по-възрастен от мен, но не мога нищо да направя. Такава е волята на баща ми.

Отчаян, Ахмад възкликна: — Не, струва ми се, че и ти го искаш. Противопоставяш се много слабо на тази женитба. Той се готвеше да си върви, да избяга, но тя го догони, притисна го силно — сила, която идваше от любовта, страха и грижите — и каза разплакано:

— Ахмад, не бъди несправедлив! Аз не мога да живея без теб. Ще се възпротивя срещу тази женитба, защото сърцето ми принадлежи само на теб. Али не можеше да слуша повече. Сърцето му беше ранено жестоко. Колко дълбоко се е заблуждавал, като е вярвал, че Рим го обича.

Той беше тъжен и наранен от отказа на девойката. Не можеше да се примири, че му е отказано, след като толкова други въздишат по него. После си каза тъжио: „Трябва да се примиря и да понеса всичко твърдо.” Студеният нощен вятър го обгърна и той започна да възвръща ума си. Усили стъпка, докато се изгуби в пазвите на нощта.

Морска новела от Либия
Автор: Мухамад Белкасем aл-Хуни

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card