Под вълните на езерото Исик-Кул част първа

Чудесното планинско езеро Исик-Кул, което в превод от киргизски означава «Топло езеро», крие в себе си множество географски и исторически загадки. В географски смисъл засега са необясними трансгресията и регресията на езерните води – в него се вливат повеч от100 рекички, но не изтича нито една. Бреговете на Исик-Кул са започнали да се населяват от хора преди около 400 години.

За това свидетелствуват намерените каменни оръдия на труда и биваци на доисторическия човек. Оттогава бреговете на Исик-Кул са непрекъснато заселени от различни етноси – един етнос сменял друг и оставял множество исторически и културни паметници.

Сега по брега на езерото има над 100 археологически обекта (градове и могили-гробници). А под водата са намерени и зафиксирани повече от десет селища.
Материалите, издигнати от дъното на езерото във всяко отделно място, са паметници от различни епохи: от каменния век и от бронзовия век, от античността и от средневековието.

Този факт показва, че хората са живяли дълго на едно място и следващите поколения и пришълци са се заселвали на обитаваните от предшествениците им места. Водите на езерото са разбъркали тези културни слоеве, размили са стените и могилите, но затова пък са запазили за нас множество паметници за живота и културата на племената и народите, живяли по бреговете на езерото.

За съжаление на сушата такива паметници се унищожават много бързо, а изпод водата още може да се извлекат безценни предмети, по които може да се пресъздаде картината на живота и нивото на развитие на цивилизацията на народите, живяли по бреговете на езерото Исик-Кул.

На границата на първото хилядолетие преди н.е. и първото хилядолетие от н.е. бреговете на Исик-Кул стават място, където се срещат и обменят информация две цивилизации – западната и източната. Езерото Исик-Кул се оказало по средата на “Великия път на коприната” от Китай към Средиземно море.

Множество пътеки се сливали с Великия път на коприната точно край езерото Исик-Кул . Народите, живеещи по бреговете му “попивали” в себе си културата на Изтока и Запада и станали първообраз на евразийската цивилизация, за която започнали да говорят и да спорят едва през ХХ век.

Първите опити за подводни изследвания на Исик-Кул направили чиновниците на държавната администрация през 70-те години на XIX век. Известни са документи от това време, написанни по този повод от генерал-губернатора К.П.Кауфман и генерал- майорът К.Я Зверев, строител на знаменитата Кронщадска крепост. Но преписката не продължила.

В съветско време разузнавателни работи под водата били осъщестени от сектора по археология на Института по история на КАН още през 1958 година. Тогава експедицията продължила само 10 дена. За работата й има книга – « Под вълните на Исик-Кул », издадена в Москва през 1962 година.

В нея авторът, Борис Зюков, московчанин, описва тази първа подводна археологическа експедиция по дневника на един от участниците. В 1959 година се състояла втора експедиция, в състава й били 12 човека. В 1960 година работата продължил археологическия отряд на Академията на науките на Киргизската ССР.

Следващият етап за подводните изследвания на Исик-Кул започнал през лятото на 1985 года. Една от задачите била да се прегледат дъното и акваторията на Тюпския залив. Много признаци и множество археологически находки указвали, че там е имало голямо селище в сако-усунско време, (в интервала от V до I век преди н.е. )

Тази месност коренното население нарича Сарибулун, което в превод означава «жълт нос», така нарекли и намереното древно селище. В 1985 година в Сарибулун подводните археолози не успели да намерят нито едно изделие от метал. Затова нарекли 1986 година «бронзов сезон».

Използвали са прибора “дистанционна сонда”, която подава звуков сигнал (като минотърсачите) при намиране на предмет от какъвто и да е метал. Тогава този прибор бил признат от археолозите за «чудо на съвременната техника в служба на хуманитарните науки».

Но все пак първата находка от метал бил един цял сърповиден нож, отлично запазен, макар, че е бип покрит със слой налепи. После, пак с помощта на прибора били открити още три такива ножа (един цял и два начупени), но радостта от тази находка вече не била така силна както при първата – дългоочакваната.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card