Фос – школа за Археология

Като вероятно взима името си от „Фос мариен” (Фосе Мариане – Мариански ями), издълбани от войниците на консула Кай Марий през годината 103-та пр. н. е., общината Фос притежава своя потънал град. Според общото мнение Фосис Марианис е бил изключително активно пристанище. Макар и да не се равнявало на Остия, славата му била така блестяща, като тази на Александрия, Пирея и Картаген.

В същност като го възхваляваме не трябва да надценяваме значението на Фос в античността. Един от аргументите цели да даде обяснение на една бележка, направена върху Певтингеровата карта, където Фосис Марианис фигурира на същото основание, както пристанището Остия, аванпорт на Рим.

Певтингеровата карта е в действителност средновековно копие от антична пътна карта, истински справочник за пощата в Римската империя, съставено по поръчение на Каракала към началото на 3 век. Тя е имала за първоизточник друга карта, направена по нареждане на пълководеца Агрипа и която Август заповядал да бъде нарисувана върху стената на Портикус Уипсания.

Тази безкрайно ценна карта съдържа трасето на главните пътища с обозначение на станциите и разстоянията, както и различни елементи от хидрогрофията или релефа, а също няколко нарисувани паметници. Намерена в Мормс (Германия) през последните години на 15 в., тя скоро попаднала в ръцете на немския хуманист и антиквар Конрад Певтингер (1465-1547). Наречена е на негово име. Понастоящем се намира в музея във Виена.

Основаването на Марсилия през 11 в.пр.н.е. донесло на Фос доста интензивен трафик. Но Фос придобива още по-голямо значение благодарение на Арл, град, занимаващ се с далечна търговия, който особено много се ползвал от услугите му през 3 и 2 в.пр.н.е. Но въпреки известността си входът на пристанището оставал в жалко състояние.

На няколко пъти били предприети мерки за подобряването му, защото той се затлачвал. Обаче природата, търпелива и безчувствена към усилията на хората, се противопоставяла на правилното му функциониране. Към отместването на ръкавите на Рона се прибавило спадането на терена, а може би и повишаване нивото на морето.

При тези съвпадения окончателния удар, нанесен от варварите, за чието минаване свидетелстват следите от пожари във Фос – стопеното олово, изгорелите греди и стълбове – довършил унищожаването на това цветущо селище. Изплашено от нашествениците, населението се оттегля на една огромна скала, оградена от отвестни пропастни стени, на която могла да бъде организирана защита и която послужила за основа на сегашното село Фос-сюр-Мер.

След 4-ти век съществуването на това морско селище вече не е засвидетелствано. И по силата на една неумолима съдба, онова, което остава от жилищата, от пристанищните съоръжения, накратко, което още припомня за съществуване, продължило повече от три века, постепенно потъва във водата, загърнато в морския покров.

Минава време, създава се легенда, обгръщаща изчезналото селище със загадъчен ореол. До деня, когато през 1949 г д-р Рене Бокер е поразен от една мисъл на Албер Грение, известния археолог, който в своето прочуто „ Ръководство по римска археология”, издадено в 1934 г., изказва съжаление за липсата на археологични сведения върху Фос Мариен и пристанището Фос:

„ Никога не е имало археолог във Фос.” Тази забележка привлича вниманието на д-р. Бокер, прочел и следния пасаж от Л.А. Констан, който пише в своя „Античен Арл”: Едно предание твърди, че във Фос, при тихо време, на морското дъно се забелязват останки от сгради и дори следи от улици. Ние не сме имали това щастие…”

Рене Бокер решава да се заеме с този въпрос и проявява голямо упорство, докато събуди необходимия интерес към това забравено значително селище. И макар да не е специално подготвен за такава работа, с решителност и съобразителност, успява да предизвика правилна оценка за потенълото селище Фос.

„Има много причини да смятаме Фос-сюр-Мер като самият образец на добре водени подводни археологични действия – пише Филип Диоле. – Всичко за щастие се е съчетало тук: компетентността и добрата воля, богатството на обекта, близостта на брега, слабата дълбочина, смелост, която и най-продължителните усилия не сломяват, и накрая създаването на местен музей, където откритите предмети веднага се приемат, идентифицират, описват и излагат в музейните зали за публиката.”

Вълнуващи изследвания, които са имали двама компетентни коментатори: Филип Диоле и Анри-Пол Ейду. Освен това известно е, че д-р Бокер е написал две статии, публикувани в „ Бюлетин на Дружеството на приятелите на стария Истър.

Ще кажем накратко, че същественото от потопените развалини се състои от скромни жилища, с изключение на една по-значителна сграда. Освен това изследователите са направили богата жътва от амфори и грънчарски изделия, а също и керамични. Освен предметите от теракота, стъкларията заема не малко място в тези находки.

И наистина открити са най-различни модели чинии, вази, чаши и дори една фуния. наличието на блокове от стъкло или на необработена стъклена каша навежда на предположението, че във Фос е имало стъкларска работилница. Сред обичайните предмети се вижда цяло едно разнообразие, правено от слонова или обикновена кост, игли с ухо, дръжки на кинжали, пулове за игра, панти за кутийки.

А също и дръжки за ръчни огледала, гребени, голямо количество шпатули и лъжици, употребявани в грима. Освен това жителите на Фос имали и религиозни грижи. В един ъгъл на доста примитивно жилище било открито домашно светилище, все още на мястото си. То се състояло от малък олтар-жертвеник, направен от дялан камък, за нещастие без надписи, обкръжен от три лампи. Едната от тях с подпис Ментотодиони.

Друга пък, особено интересна – с няколко огнища (най-малко четири) и във форма на кораб, украсена с необичаен мотив, представляващ рибар, който носи мрежите си на гърба, и една сирена с широки крила и с плавници на краката. Две други открития привличат по-специално вниманието на изследователите.

Първото е една глава на Афродите от слонова кост. С деликатно изпълнение, тя представлява една Афродита с красиви вълнисти коси, спускащи се в плитки зад ушите. Тази елинска творба сигурно датира от 1 в.пр.н.е. Задната и част, която е плоска, сочи, че е служила за прикрепване към медалион.

Втората находка е скулптура, представляваща глава на глиган. При откриването и муцуната на животното била пълна с червени водорасли и изглеждала като че бълва огън. Тази скулптура с много финна изработка се предполага, че е паднала от художествено оформения вълнорез на военен кораб, датиращ от 1 в.пр.н.е.

В увлечението си някои автори дори не се колебаят да пишат, че изследователите са изкарали от тридесет метра дълбочина две статуетки от масивно злато, когато водата при този обект е само шест метра. Тази информация дори не бе опровергана – толкова е неоснователна.

Но това не трябва да ни кара да забравяме безчислените амфори, които покриват дъното на заливчето Сен Жерве и цялата площ непосредствено пред него. Един леководолаз, доста преди настаняването на металургичния и нефтодобивния комплекс, отивал да изважда амфори, здрави и разчупени, само на няколко метра дълбочина. Той ги намирал полузарити в тинята или полегнали върху пясъка. Там сигурно все още са останали някои от тях.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card