Archive for September, 2009

Селище Олус

По северната част на крайбрежието, на шестдесетина километра източно от Ираклион, античното селище Олус днес е под водата от неизвестни времена. Някога пристанище и великолепен град, както свидетелстват за това мозайките, намиращи се съвсем плитко в земята и до брега Олус изглежда изведнъж изчезнал при рязко пропадане на брега. Изчезнал ли е?

Дания – Хетхабу

Хетхабу бил през 7 в. от нашата ера голямо пристонище в древна Дания. Град със строг морал и железни обичаи, той понесъл многобройни нападения от викингите. Но един век, приблизително преди хиляда години, внезапен бурен прилив залял града и го увлякъл в дълбините.

Типаса Бялата

Типаса била картагенска кантора на магребското крайбрежие, която служела за спирка, преди да се достигне Йол, сегашният Шершел. След Картаген Рим разпростира своето владичесто върху тази област и Типаса извънаредно се развива особено през 2 и 3 в.от н.е. Укрепената стена, която посетителят забелязва при Типаса и която била приблизително 2200 м, затваряла площ, по-обширна, отколкото заема сегашният град.

Началото

В началото имало само океан, а над океана летели хиляди морски птици. После, един ден по водата заплувал Бащата на индианците. Трудно било да се каже откъде се е появил. Той вдигал голям шум около себе си. Плачел, викал и се вайкал, защото нямал с какво да се храни. Големият прародител, който можел да продаде и дявола, го съжалил. Извикал водните птици и им наредил да отидат и помогнат на Плуващия баща.

Намаляване на ядрения флот

По този въпрос Гордън Браун ще направи заявление по време на заседанието на Съвета по безопасност на ООН, на което ще се обсъждат мерки за неразпространението на ядерно оръжие и намаляването на съществуващите запаси, съобщава Би Би Си.  При това Англия не възнамерява да обсъжда пълен отказ от своите ядрени сили.

Алжир – Пристанище Шершел

Този малък алжирски град днес е само твърде скромен околийски център в департамента Ел-Аснам (бившия Орлеансвил). До земетресението от 1738 г., което го разрушило, то изживяло около 25 века с такава богата и бурна история, че и днес още там се намирт твърде значителни следи. Вярно е, че всички са залени от водата и са доста разбъркани, защото са се наслоили едни върху други и споили.

Погълнатият град Ра

Според гръцкия географ Страбон, роден около 58 г.пр.н.е., неговите съграждани някога били издигнали храм, посветен на Артемида Ефеска, върху онази част от камаргското крайбрежие, където днес се намира селцето Сент-Марий-дьо-ла-Мер, в департамента Буш-дю-Рон. Изглежда, че селището в антични времена било едно островче, загубено в морето, срещу устието на Рона при Сен-Фереол.

Загубена за целия свят

Далеч от островите, в открито море, духът ми се повиши неимоверно. Този следобед записах в дневника си: “Кейптаун, ето ме, идвам. Гран Канария все още се вижда в далечината, дяволите да го вземат! Пет пари не давам, ако не видя острова отново, освен ако е по обратния път към дома, разбира се. Вятърът духа със сила между 20 и 30 възла и нося само рифован грот и малък стаксел, но комбинацията изглежда добра. Барометърът пада, чудя се какво ми предстои”?

Тайните на езерото Исик-Кул част трета

Възможно е тук, под водата, да се намират развалините на селище от сакско време с развито металургично производство. Като доказателство може да се приведе фактът, че именно тук се намират много изделия от бронз, част от които се пазят в историко-краеведския музей на град Чолпон-Ата (например брадвички-тесли).

Тайните на езерото Исик-Кул част втора

През 1986 от дъното на езерото е извадена много ценна находка – голям наниз от черен халцедон. Мънистата са толкова старателно полирани, че по тях не са се задържали никакви дънни наслоявания. Нанизът е непокътнат и блестящ. Има форма на дълъг цилиндър с лека изпъкналост в средата. Покрит е с орнаменти във форма на бял вълнообразен зиг-заг и верижка от кръгчета по черния камък.

Ще се върне ли синия кит към бреговете на Аляска?

Синият кит (Balaenoptera musculus) има тегло до 150 тона и дължина до 33 метра. Той е най-голямото известно животно, живяло и живеещо на Земята. Най-крупният кит от хващаните досега китове е една самка, уловена  близо до Южните Шетландски острови. Нейната дължина от вилката на опашката до върха на муцуната й била 33,27 метра, а теглото – 176 хиляди и 792 килограма.

Това се случи една вечер

Тя се изтегна лениво върху жълтия пясък, смеейки се, докато към нея с желание се проточиха много вратове. Беше почти вечер. Слънцето бе паднало и всеки миг щеше да се скрие, като остави след себе си лъчение, осветяващо небето в яркооранжево. Рим хвърли бърз поглед към шумящия, оживен плаж. Нищо не привлече вниманието й, затова тя стана и закрачи бавно по пясъка, тялото й беше стройно, загоряло, привлекателно.

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card