Archive for August, 2009

Базилеата на Омир

Не беше ли тя поетично разположена близо да марсилското крайбрежие, в периметъра на островите Маир и Плание? И наистина сред тези толкова посещавани дълбини Пиер Фогел, производител на леководолазни принадлежности, твърди, че е намерил „потънало селище”. Ето какво разказва той през 1974г. на писателя Робер Шару:

Античното пристанище Каларис в Корсика

Според Херодот първата колония, основана от фокените в Корсика, била Алалия, станала по-късна Алерия. За Диодор Сицилийски, напротив, първото фокенско селище на Острова на красотата, основано към 570 г.пр.н.е, носило името Каларис (или Каралис или Каралес). Кой от тях има право? Истински репортер, в точния смисъл на думата, Херодот положително изглежда много по-достоен за вярване, отколкото Диодор, който е прост компилатор, често лишен от критичен подход.

«Крусейдър» на път

9 септември (първи ден) Когато катерът зави обратно и му помахах за последно сбогом, се огледах наоколо, за да видя дали не трябва да свърша нещо, и открих, че нямам никаква работа.. Ветрилата бяха вдигнати и работеха, «Крусейдър» вървеше криво-ляво в правилната посока, а сейломатът поддържаше курса. Контрастът между двете състояния — когато имах работа повече, отколкото наистина можех да свърша при подготовката, и сега, когато се видях с празни ръце, бе толкова ярък, че просто се свлякох в кокпита и се втренчих в брега, който бързо се смаляваше зад кърмата.

Магелан Непоколебимия

Хуан де Картахена, сваленият вицеадмирал, беше седнал с трима от капитаните в малката кабина, слабо осветена от една единствена газена лампа. Четиримата офицери, сгушени в дрехите си, стояха с шапки на главите. Зимният южен вятър обгръщаше „Консепсион” като ледена баня и проникваше и през най-малките процепи. На застаналия на котва кораб беше тихо, чуваха се само стъпките на двамата часови, които се разхождаха по палубата.

Сътворението

Хаосът на началото приличал на нищото. Нещата били съвсем объркани, защото по-големите били в по-малките и обратно. Пространството все още не съществувало, нито онова, което било под него, нито онова над него. Нямало нито вътрешност, нито външност. Дължината на нощта била безкрайна и не съществували нито плътността, нито прозрачността. Всичко приличало на невидим октопод, чиито пипала се увивали около нищото. Той бил малък, но тежък октопод и един ден се разпрострял навсякъде.

Подготовка

Беше вече трети август и имахме точно един месец за подготовка. На сутринта Чей и Куентин, с доста пустота в погледа, пристигнаха да очертаем най-главното. Най-важно бе да получим основните неща от екипировката рано, тъй че, без много да му мисли, Чей взе телефона и прокара показалец по списъка. «Жълтите птици» си отмъщаваха — през десетина минути той изпъшкваше и се хващаше за главата. Въпреки това до обяд той вече бе поръчал нов грот, седем лебедки с водачи, аварийна радиостанция, един стаксел и противообрастваща боя за корпуса. Беше чудесен.

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card