Между слънцето и морето

В началото имало само море. В дълбините му живеели боговете на океана, а освен тях не съществувало нищо друго. Тъй като те живеели все на тъмно, един ден решили да създадат Луната. Но нейната светлина била твърде слаба, затова решили, че им е нужна и друга светлина, и създали и Слънцето. Но Слънцето се оказало много по-голямо и тежко, отколкото очаквали, затова то прекарало дълго време под водата. Много начини опитали боговете, за да го изнесат навън.

Построили подводни скели и силни скрипци, но всичко било напразно. За щастие един хубав ден на Слънцето му омръзнало да стои все под водата и се замислило по какъв начин да излезе от там. Със собствената си топлина и с водата на океана то започнало да създава живота.

Отначало животът се появил във вид на пръски, които стигали чак до повърхността и образували вълните: това били очарователни червени пръски. Защото дотогава морето било неподвижно като камък. После от пръските изплувало едно малко насекомо, което започнало да лети над водната шир. Неговата задача била да потърси в света подходящо място за Бащата Слънце.

То летяло, летяло, а после се завърнало под вълните на океана, за да занесе на Слънцето размерите на света. — Летях в продължение на много дни — казало насекомото, — но само смътно долових границите на морето. То е безкрайно, както всичко друго, и би трябвало да се загради, за да не се разлее.

Бащата Слънце взел малко пясък от дъното на океана и положил там насекомото, като го превърнал в малък папагал. — Върви — му рекъл той, — изкачи се на повърхността на океана и занеси този каменен кръст там, където свършва морето.
Папагалът го послушал и от този ден нататък водата била отделена от сушата.

Когато се завърнал при Бащата Слънце, той му разказал колко било уморително да се изкачва през плътната водна маса. Като го изслушал, Бащата Слънце извършил още едно чудо. Той превърнал папагала в дървеница. А тя от своя страна построила една много дълга стълба, по която Слънцето да се изкачи на повърхността.

И полека-лека Слънцето започнало да изплува. Докато се издигало във водите на океана, то създало с лъчите си разноцветния кълвач, жабата, царския орел, сокола, гърмящата змия, тюлените, морските слонове, ягуара и зеления папагал. Заедно с него всички те се изкачили на повърхността, за да предпазят Слънцето, когато изплува на повърхността, защото то било все още беззащитно.

Помогнали му папагалите. Когато разбрали, че Слънцето вече няма сили, те подхванали лъчите му с човките си и започнали да го теглят нагоре, докато то изплувало от вълните. Макар светлината му да била още твърде слаба, морските богове останали много доволни, като го видели на небето. Те потърсили помощ от вълните на океана, а последните им отговорили, че Слънцето има нужда от име.

Но морските богове не знаели светия език; това сторили морските вълни, които им го подсказали със своя шепот. Най-после успели да нарекат Слънцето „Слънце” и така станало чудото със светлината.

Морето се променило и от оловно станало синьозелено. Слънцето разкъсало мрака и се издигнало в небесния свод. Поеле се спуснало отново към морето, за да си отпочине. Така се родили денят и нощта и започнал животът на земята.

Мексиканска легенда

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card