Движението идва от морето

Слънцето и луната греели над всичко, но тези небесни тела не се движели. Боговете, единствените обитатели на вселената, решили, че не е възможно нещата да продължават по този начин. Какви богове били те, щом не можели да задвижат небесните тела, които давали светлина? Те се събрали, за да вземат някакво решение.

Опитали се да се изкачат един над друг, за да достигнат небесните тела и ги задвижат, но не били достатъчно на брой. Построили пирамида с високи стълби, но и това било безполезно. Тогава решили всички заедно да умрат: — Може би по този начин — казал най-старшият — ще можем да задвижим вселената.

Убил ги вятърът, задушавайки ги със силното си дихание. Последен умрял Ксалотл. Той видял страданието на другите и плакал дълго пред това изтезание. Като повтарял непрестанно: „Не искам да умра, не искам да умра”, той продължавал да плаче.

Сълзите му били толкова много, че отначало образували малко ручейче, после поток, после река, а на края се превърнали в безкраен океан. И точно тогава Ксалотл издъхнал. Свещеният вятър настигнал и него и го принесъл в жертва заедно с другите богове.

Но смъртта им не била напразна, защото слънцето започнало да се оглежда в безкрайния океан, а от блясъка на вълните го заболели очите. То се опитало да се отмести, за да не усеща блясъка, но малко след това очите отново започнали да го болят.

То пррдължило да се мести през целия ден, докато изчезнало в самия океан, където намерило облекчение в дълбокия мрак. Междувременно със своето движение то задвижило механизма на небесния свод и от този ден вече никой не успял да го спре. Първите богове не загинали напразно.

Ацтекска легенда

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card