Морското дърво

Земята вече съществувала и първите хора я били населили. За съжаление все още нямало вода. Никой не знаел как да сготви тревите и утоли жаждата си. Един ден тези първи същества проводили пратеник до своя бог Карагаби, за да го попитат какво да сторят. — Гърлата ни са сухи — казал пратеникът — и не знаем как да постъпим. А жените ни се оплакват, че не всички треви могат да се ядат сурови.

— Това ми е известно — отвърнал Карагаби. — Наистина се налага да сторя нещо. — Той също чувствувал нужда от вода. И така решил да изпрати хора, които да я търсят навсякъде. Но скоро те се върнали с празни ръце. Само един от тях споменал, че видял жена, която носела необикновени животни, целите мокри, а и тя самата била мокра.

Тези странни животни били риби, но тогава все още никой не ги познавал. Карагаби наредил да разпитат жената и да узнаят откъде е намерила вода. — Горе зад онази скала — отвърнала тя, като посочила един далечен връх. Запътили се хората натам, но не открили нищо. Гентсера, така се казвала жената, ги излъгала.

Когато Карагаби узнал за това, страшно се разгневил. Извикал колибрито и му заповядал да проследи лъжливата жена, без тя да го забележи. Дълго летяло колибрито и ето че най-сетне видяло Гентсера да влиза в ствола на огромно дърво, след като произнесла няколко вълшебни думи.

От високото птичката успяла да види, че в ствола на дървото има безкрайна водна шир, а жената се къпела и ловяла много от онези непознати животни. Малката птичка се завърнала при Карагаби и му разказала всичко. Богът се замислил какво ли трябвало да стори и на края решил, че най-добре ще бъде да отсече дървото.

Събрал най-силните мъже и им наредил да наточат каменните си секири. После всички заедно отишли до голямото дърво и цял ден го удряли със секирите. Вечерта се върнали да поспят, сигурни, че на другия ден ще успеят да свършат работата. Но на следващия ден те с изненада открили, че по дървото нямало никакви резки и че трябвало да започнат да секат отначало.

Така продължили дни наред, докато каменните им секири се изхабили. Карагаби им показал как да направят железни секири, които били по-здрави. Всяка вечер дървото било на косъм да рухне, но през нощта то отново се изправяло и нарезите, направени с толкова труд, изчезвали. Така минали девет месеца.

Карагаби се уморил от всичко това и решил сам да потърси тайнствения вход, през който влязла Гентсера. През всичките тези девет месеца жената стояла вътре в неразрушимия ствол. Богът почукал по твърдата кора, но тя не се обадила. Той почукал още два пъти, но все напразно. Едва след четвъртия път жената попитала:

— Кой чука?
— Това съм аз, богът.
— Какво искаш?
—Водата, която се намира вътре.
—Тя е моя и никой не ще я има.

Карагаби се разгневил. С един удар на рамото си отворил невидимата врата, сграбчил Гентсера и стискайки я през кръста, като едва не я разкъсал на две, я превърнал в мравка. Днешните мравки водят началото си от нея и винаги имат по една капка вода между челюстите, вечен спомен от грубата постъпка на Гентсера спрямо нейния бог.

Междувременно дървото почти рухнало, но върхът му останал заплетен в лиани. И така, въпреки усилията на всички, водата, която то съдържало, не могла да излезе навън. Карагаби решил да изпрати там някое животно, което да се опита да развърже възела от лиани, пречещи на дървото да падне. Много от животните се опитали.

Най-напред литнал туканът* с огромния червен клюн, после шумните зелени и жълти папагали; допълзяла и змията боа, кацнала и една синя пеперуда, покатерила се и маймуната Саки, опитали и много, много други, но никой не успял. Най-после дошъл ред и на Кидима, най-дребната катеричка. Тя освободила дървото от свързващите го лиани и то най-сетне рухнало.

Изплашили се всички. И хора, и животни се разбягали кой накъдето види. И за щастие, защото малко останало да се издавят. От огромния ствол изтекла толкова много вода, че се образувало морето. От по-големите клони на дървото се образували реките, а от по-малките — потоците и ручеите.

Отначало Карагаби и неговите хора се зарадвали на това огромно количество вода. Но скоро разбрали, че тя продължава да приижда и вече покривала равнини и планини, а от огромния ствол непрестанно извирала още и още вода. Образували се вълни и тяхното плискане изяждало сушата, на която намерили убежище хората на Карагаби. Затова богът решил да въдвори ред.

Той разбрал, че трябва да раздели тази безкрайна водна шир на по-малки и по-безопасни зони. Откъртил големи скали от планините, с които отделил море от море, океан от океан. И така се появили континентите. Но тъй като земята е кръгла, водата, изтекла от дървото, я заляла цялата и оттогава има повече вода, отколкото суша.

*Голяма птица с черни пера, обитаваща Южна Америка.

Колумбийска или Карибска легенда

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card