Базилеата на Омир

Не беше ли тя поетично разположена близо да марсилското крайбрежие, в периметъра на островите Маир и Плание? И наистина сред тези толкова посещавани дълбини Пиер Фогел, производител на леководолазни принадлежности, твърди, че е намерил „потънало селище”. Ето какво разказва той през 1974г. на писателя Робер Шару:

„… Един ден, като „кръстосвах” из осемте километра, които разделят о. Маир от о. Плание, минах точно над Вейрон, този праг от 13 метра, добре познат от ловците на рибата меру и предизвикващ опасения у мореплавателите.

„Морето е много опасно над Вейрон, пишат наръчниците по мореплаване. Уместно е да се плава на изток от Плание и да не се доближава до него на повече от миля и половина с голям кораб…Истински лабиринт, тази плитчина е пълна с кухини, свързани едни с други, които образуват добре очертан план, ако се изхожда от естесвените грапавини на терена…”

Може би за стотен път се гмурках на това място. Но този ден трябва да е бил благоприятен, защото бях поразен от редица необичайни очертания. Тогава у мен се създаде някакво впечатление: несъмнено Вейрон беше потънало селище! Още с първите си подводни плувания, обяснява Фогел, бях поразен от разположението на тунелите, които покриваха цялото плато…

Редица аномалии не можеха да се обяснят освен с работата на човека и по-специално сестемата с широк централен кръстопът, с галерии, които при това се пресичат под прав ъгъл.

Сводовете им бяха съвършено правоъгълни и понякога в това подводно селище се намираха допълнителни стаи, издълбани в полусферична форма, над които се издигаше цилиндрична камина, висока от три до шест метра, след като бе преминала през скалистия таван. Цялото местонаходище се простираше на близо 10 000 квадратни метра. „

Заинтригуван, Пиер Фогел взима минераложки прибори, чийто анализ му създава убеждението, че този скалист лабиринт е „един много стар праисторически град, където са произвеждали желязо и чугун”. Стените на тунелите, изследвани от минералози, открили съдържание на чугун, дължащ се на изливане на стопен метал.

По- внимателно проучване дава възможност да се предполага, че на изток от селището железните и каменните купища представляват останки от леярна, където са изработвали котви. Произходът на това селище и неговата очевидна античност се потвърждава в очита на Пиер Фогел поне по две причини:

Първата е, че се позовава на примера с пещерата Френий при Порт Миу, обитавана преди по-малко от тридесет хиляди години, а после окончателно заляна от морето от внезапно покачване на нивото му.

Втората причина се основава на едно умозрение. Не е случайност, че Фогел е нарекъл откритието си „Цивилизацията на Базилеа”. Този израз е алюзия по отношение на Базилеата от разказите на Омир.

В „Одисея” последният говори за едно гръко-пелазгийско селище, посторено на остров близо до брега, където ковачите на Вулкан, циклопите, ковели метала в пещерите. Ето накратко тълкуването на Пиер Фогел:

„Преди тридесет хиляди години хора обитавали остров, намиращ се на 6 км от най-близкия бряг и на приблизително 800 м от един скалист масив, от който оцелял рифът Плание. Тези праисторически хора обработвали желязото и камъка, който докарвали от кариери, отдалечени на 350 км в околностите на Колиур.”

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card