Archive for July, 2009

Потъналият остров Кордуан

Подобно на Антрос остров Кордуан се намирал някога на запад от сегашния дълъг нос Грав, т.е. навътре в морето, далече от тази „Морска Жиронда”. Кордуан дълго време бил обикновен полуостров, едва разделен от континента с недълбок естествен проток, преминаван спокойно пеша, както още го напомня селището Гуа или Ге (Брод). Но в началото на средновековието той станал истински остров и то толкова застрашен, разрушаван от вълните, че монасите-клонисти от абатството Сен-Никола се принудили набързо да се преместят на едно съседно островче, не толкова застрашено, наречено Грав (между Кордуан и сегашния нос Грав).

Островът на жените

В древни времена островите Ментавей, които се намират в Индийския океан, недалеч от Суматра, били необитаеми. Само на един от тях имало село, наречено Сабеу Синаналеп, населено само с жени. Те живеели щастливо, като събирали зърна и плодове от дърветата в гората. Някои от тях прекарвали времето си, като изплитали от палмови нишки дълги платна, които оцветявали с различни цветове. Тези тъкани имали вълшебни свойства, защото символизирали всичко, което ги заобикаля, с една дума космоса.

Вълни – убийци

“Вълните-убийци”  са доста обичайно явление в просторите на световния океан. По досегашни данни за последните 20 години в океана за потънали повече от 200 супертанкера и контейнеровоза. В повечето от корабокрушенията учените са склонни да винят именно “вълните-убийци”. Съгласно общоприетите световни стандарти, корабите се строят с разчет да могат да се  противостоят на бури с височина на вълните до 15-17 метра.

Съкровището на остров Фердинандея

Ако в легендите все още се говори за Сцила, чудовището, превърнало се в скала в Месинския проток, то е защото много моряци са ставали жертва на тази коварна клопка. А и не са малко островите, прочули се заради опасностите, които криели.
Не такъв е случаят с остров Фердинандея, който се задържал над водата само три месеца. Местните жители измислили тогава какви ли не разкази, в които потъналият остров играел голяма роля. Дори самата му история е вече приказка. Островът имал и две имена: Юлия и Фердинандея.

Потъналото пристанище Алерия в Корсика

Ако общината Алерия по източното крайбрежие на Корсика, близо до устието на Тавиняно и днес още е добре известна на посетителите на Острова на красотата, то положително не е за настоящото и значение или за очарованието, което се излъчва от нея. Напротив, селището е бедно и местоположението му – в нездравословно, блатливо поле, с нищо не може да привлече летовниците. Цялата слава и великолепие на този мъртъв град са в неговото обаятелно минало.

Има ли в океана годишни времена

През зимата, по време на бурите, повърхностният слой на океана интензивно се размества, в резултат на което от дълбоките слоеве към повърхността постъпват хранителни вещества. С настъпване на пролетта, благодарение на изобилието от  хранителни вещества стремително се размножава диатомеята, служеща за храна на зоопланктона.

Корветата “Клеймор”

През пролетта на 1793 година в Джърси, около час преди залез слънце, корветата „Клеймор” потегляше от малкия пуст залив Бонюи. Този кораб имаше френски екипаж, но се числеше към английската флотилия, хвърлила котва на източния край на острова. Като на пост. На вид корветата изглеждаше търговска, но в същност беше военна. В нея трябваше да има и хитрост, и сила; да измами, ако е възможно, да нападне, ако е нужно.

Морето на дявола

Разбира се, че моряци, които са минали оттам, често фантазират, преувеличиват и даже послъгват. Но има факти, които не могат да бъдат отминати просто така и е неразумно да бъдат отричани. В Тригълника компасите “полудяват”, повреждат се ЕИМ, спират стрелките на навигационните прибори. Районът на “Бермудския триъгълник” (наречен още “морето на дявола”)  и някои други се отличават с повишена неустойчивост на времето (климата). Така че не е изключено моряците да са станали жертва на внезапно налетял ги тайфун, цунами или някакво друго природно явление.

Вихрово изригване на газохидрат

Сега за обяснение на Бермудския феномен и съдбоносните събития в други такива “триъгълници” е нужна нова мисъл, смела и реалистична. Тя се е родила изведнъж в няколко страни: неотдавна канадските и американските геолози и геофизици, поддържани от своите колеги от Англия и Австралия, предложили за обсъждане принципно нова хипотеза, обясняваща загадъчната гибел на корабите и самолетите в различни “триъгълници” в моретата на нашата планета.

Череп и кости върху флага? Или тигър и дракон?

Много от нас в детството си са се увличали от книгите за пирати  “Островът на съкровищата” от  Ричард Луис Стивънсън, “Одисеята на капитан Блъд” и “Хроника за капитан Блъд” от Рафаел Сабатини. Трудно ще се намери такъв, който не е чел тези увлекателни пиратски романи. В тези книги и в много други, неизменен атрибут на пиратите, флибустерите, корсарите,  въобще, на всички джентълмени на успеха (както те сами са се нарекли), е черният флаг с череп и кости, предизвикващ ужас във  всички, които са го видяли.

Кралски пирати

Прието е да се смата, че пиратите са били винаги “извън закона”. Но това не е съвсем така! Работата е там, че испанските колонизатори се бояли от конкуренция в заграбването на местни територии. Те не искали да признаят на други европейски държави – Нидерландия, Великобритания и Франция, които закъсняли в откриването на Новия Свят, – правото за търговия и за създаване на свои селища на американския континент.

Порс – Лиоган във Финистер

Издирвани от 1962 г насам от д-р Гилерм, потъналите пристанищни съоръжения на Порс-Лиоган имат доказано съществуване:  Клавдий Птолемей ги споменава в своята „География”, публикувана между 228 и 158 г.пр.н.е. „Северната граница на областта Лионез (Галия), пише той, образувана от Британския океан, се представя така: след високия нос Гобеум, пристанището Сталиакан.” Съществуването на старинното пристанище Порс-Лиоган не е престанало от тогава да е факт.

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card