Сирените

Сирените са митологични същества, родени от неуморимата фантазия на гърците и преминали в приказките на редица други народи. Според преданието те примамвали със своите прекрасни и омагьосващи песни моряците, за да ги погубят. За първи път и в същото време най-хубаво за това се говори в 12-те стихотворни песни на „Одисеята”. Още античните учени са умували къде е коренът на тази приказка. Александрийските учени глави предполагали дори, че това са чисто и просто пристанищни леконравни девици, които примамвали моряците.

В наше време сирените се свързват с други морски бозайници от семейство Тюлени. Обикновено те не се срещат по пусти скали в открито море (единствено ако не са докарани там против волята си) и тюлените, дори и когато примижават с двете си очи, не пеят пленително, а реват отвратително.

Освен това пo вази и саркофази и други места те се изобразявали като птици с човешка глава, които представлявали (интересно и заслужава да се запомни) демони на смъртта или душата на умрелия.

Сирените са пеели мелодично и ясно. Назовавали са всекиго от плаващите по име и са знаели всички негови постъпки, така че той бързо забравял увлечения и грижи. Сирените се срещали само в най-отдалечепите морски краища и довеждали моряците след изнурителните плавания до състояние на пълно затъпяване, като им оставяли само слуховите възприятия.

Смятам, че вече се казаха доста неща за тях. Знаете ли поговорката за хората, които „чуват как пеят ангелчетата”? Това не е безсмислица. Изтощеният организъм или изпадналият внезапно в тежко положение човек може да реагира със слухови халюцинации.

След дълго плаване в черупките (от днешно гледище), което изисквало денем и нощем страшно усилие при греблата, опъване на платната и изгребване на водата, моряците наистина често изпадали в умопомрачение и тогава се отварял пътят към халюцинациите, при което, както се случва в много междинни положения, човек започва да си припомня важни моменти от своя живот. Следователно сирените не са били нищо друго освен плод на изтощението от плаването по непознати и опасни места.

Или пък са резултат на нещо друго? Напоследък руските и френските изследователи особено старателно изучават така наречения „глас на морето” — инфразвукови вълни с честота под 20 хц, които могат при определени условия да възникнат в морето.

Те пронизват човешкия организъм — предизвикват нервност, главоболие, халюцинации, безчувственост, даже смърт. Това явление настъпва внезапно и предшествува бурите. Може би Одисей и неговите другари са от онези щастливци, надживели срещата с „гласа на морето”, с гласа на сирените.

Из книгата “Най-разпространените заблуждения” от Лудвик Соучек

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card