Морето което създава

В прастари времена имало само водна шир и сивкава мъгла. Нямало нито земя, нито планини, нито скали. Нямало и дървета, нито пък треви. Изобщо нямало нищо, само много, много вода. Първи се появил Тайкомол, самотният пътник. За да стори това, той приел формата на перо. Заплувал сред морската пяна и проговорил: — Какво ли трябва да сторя, какво ли трябва да сторя? Великият бог Койоте го чул и си казал: „Нима е възможно да има някой сред морската пяна?

И отново гласът от вълните се обадил: — Какво ли трябва да сторя, какво ли трябва да сторя? Минало време и този, който бил едновременно и пяна, и живот, започнал да пее. Тогава Койоте си рекъл: „С тази песен той иска да създаде сам себе си, иска да съществува чрез нея. Това е песента на морето.”

Тайкомол пял дълго, толкова дълго, че е невъзможно ние, хората, да си го представим. А докато той пеел, перцето продължавало да се върти вихрено сред морската пяна.
В един момент Тайкомол престанал да пее, а от пяната се показали краката, после глезените, а след това и останалата част на тялото му започнала да приема някаква форма сред движещите се води.

Показали се ръцете, дланите, а след това и главата му. Те много приличали на нашите. Така както приличали на нашите, очите му, ушите, носа и устата. Тайкомол проговорил отново и казал на Койоте: — О, братко на моята майка, защо твърдеше, че си човек? Сега виждаш ли как изглежда човека?

— Да — отвърнал Койоте. После Тайкомол изскочил от водата и стъпил на крака. Койоте се вкопчил в него и двамата заедно тръгнали по морската шир. Тъй като нямало земя, Тайкомол извадил от тялото си всичко необходимо, за да я създаде. Опитал се да я оплете като кошница от върбови клони, но тя тутакси рухнала под тежестта му. Той не се отчаял, а продължил да работи, като се държал на повърхността на водата.

Опитал се да я направи със спираловидно дъно, но отново цялата постройка рухнала. Тогава, наредил на Койоте да отиде и вземе смолата, която птицата Туина А Ким пазела при себе си. Койоте отишъл при нея и получил смолата с думите: — Да! Да! Ще ти дам смола за нашата земя.

Койоте се върнал със смолата и я дал на Тайкомол, който направил здрава земята, а тя се разпростряла Навсякъде. Като излязъл от водата, Тайкомол продумал: — Койоте, сега и ти си човек. След като създал земята, Тайкомол създал и океана, като оставил водата да бъде сред сушата. И така се родили континентите, които един ден ние сме щели да населим.

После той създал и бреговете, за да обозначи областите, които морето не трябвало да залива. И тъй като все още не бил доволен, поставил на четирите основни посоки четири камъка с форма, каквато неговото въображение пожелало да приемат, и те се превърнали в пазители на океана. Той създал тези фигури, защото от там трябвало да духат ветровете.

И така хората знаят, че когато духа от северния камък, идва ураган, а когато духа от южния, ще има дъжд. Всичко това направил Тайкомол. После се заловил да сътвори и небето. Като се обърнал към Койоте, той му наредил: — Иди в морето и ми донеси четири кита.

Койоте се върнал с четирите огромни животни, които Тайкомол одрал, а с кожите им измайсторил небето. След като свършил и тази работа, Тайкомол казал: — Така да бъде.
После от тояги направил хората, а от пясъка техните размножителни органи. Така започнал животът, дошъл изцяло от морето.

Калифорнийска легенда

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card