Потъналото пристанище Алерия в Корсика

Ако общината Алерия по източното крайбрежие на Корсика, близо до устието на Тавиняно и днес още е добре известна на посетителите на Острова на красотата, то положително не е за настоящото и значение или за очарованието, което се излъчва от нея. Напротив, селището е бедно и местоположението му – в нездравословно, блатливо поле, с нищо не може да привлече летовниците. Цялата слава и великолепие на този мъртъв град са в неговото обаятелно минало.

Макар Галерия* да се е решила да и оспори това първенство по античност, твърде е вероятно, че Алерия е била – под гръцкото си име Алалия – първата колония, основана от фокените на о. Курнос в 565 г.пр.н.е. твърде скоро станала процъфтяваща, тя става главен град на острова и дори самите картагенци, които я завладяват (279-259 г.пр.н.е.), не успяват да засенчат славата и, нито да намалят богатството и.

Впоследствие те били заместени от римляните, които довършили превръщането на античния фокейски град в значителна морска база, чието добре екипирано пристанище да служи за спирка на по-големите морски пътища из Средиземноморието. Докато съществува Римската империя, фокенската Алалия, прекръстена Алерия, процъфтява и богатството и расте.

Истинска столица със своя форум, настлан с плочи от зелени шисти, с термите си, престориума и укрепленията си, тя е същевременно и център на стопанския живот в острова, като изпраща за Рим жито, маслинено масло и вино от източните поля, мед, восък, борова смола и катран от покритите с храсти местности, дърва и корк от горите във вътрешността, среброносно олово от мините в Сан Антонио и Сан Паоло, мед от Матра и Таланос, както и стриди, кефал и червен тон, които се ловят в изобилие из нейните води. После настъпва упадък.

През 2 в.от н.е. развитието на Римското пристанище Остия, дължащо се на императора Траян, съвсем омаловажава ролята на Алерия. Когато през 5 в. вандалите нахлуват в Корсика, градът вече агонизира. Ограбен и опожарен от хората на Генсерих към 455 г, той е само един призрачен град, когато маврите довършват неговата гибел в 809-та година.

От гордата и великолепна островна столица са останали само жалки и почернели развалини. Напразно някои епископи се стараят през 12 и 15 в. да възстановят града, напразно генуезките окупатори на Корсика се мъчат да го възвърнат към живот. Мъртвият град вече не може да възкръсне.

Но в Корсика легендата почти навсякъде взима връх над действителността. Затова фолклорът на острова постепенно заменя автентичните събития с една още по-брутална, по-категорична легенда: Алерия, поразена от небесния гняв, внезапно потънала във водата….по време на потопа!

Дори има една корсиканска клетва, все така в употреба, която води произхода си от тази легенда: „ Дано те погълнат водите, като Диана!” Диана това е блатото Диана, което в действителност е лагуна на известно разстояние северно от мъртвия град.

Там, в края на тези възсолени води, осеяни с няколко островчета, едно от които е това на рибарите, изцяло образувано от огромното натрупване на черупки от стриди, стари селяни, верни на преданието, ще ви посочат едва различими отсенки, които могат да се забележат във водата при ясно време.

Това са, ще ви кажат, покривите на античната Алерия, потънали в дълбините на блатото при едно страшно бедствие. Не вярвайте на тези приказки. Развалините на Алерия, постепенно разчистени, се възправят на известно разстояние от тук, на твърда почва, където туристите днес ги посещават в места с такива имена като: Цертинани, Палаци, Сала Реале и др.

Защото Алерия това е известно е била разрушена с огън и меч. В същност пристанището и постепенно е било погълнато от водите, и то без никакъв потоп. Лагуната, която днес наричат блатото на Диана, в действителност някога е била отворена към морето и тук са се намирали заедно с постоянното пристанище на римската флота кейовете и складовете на търговското пристанище.

В югозападната част на блатото при Сент-Агат дори могат да се видят останки от тези съоръжения с техните халки за швартоване. Ако островът на рибарите е направен от черупките на стриди, то е, защото тук са приготвяли, за да ги натоварят на кораби с предназначение за Рим, огромни количества от тези мекотели, на които запазвали само долната черупка, за да ги натрупат, добре осолени, в големи делви.

Що се отнася до „къщите”, които уж се забелязват във водите на лагуната, това са твърде вероятно вълноломите, полузарити в калта – мислят едни, или потънали кораби, останки от бойни кораби, или търговски гемии – казват други. С една дума, ясно е какви изгодни перспективи предлага рационалното изследване на „Огледалото на Диана.”

*Галерия – името на тази община се дължи на някогашния лагер за каторжници – галериен, намиращ се дори през миналия век още в околностите и.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

One Response to “Потъналото пристанище Алерия в Корсика”

  1. Почитател на сайта says:

    Изключително полезна и интересна категория: В една статия за потънал град или пристанище читателят може да намери най- малко три неща: познания за морето, история и география. А колко непренудено се вплита във всичко това и познаването на човешките заблуди, вярвания и дори..мечти. Прекрасно!

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card