Порс – Лиоган във Финистер

Издирвани от 1962 г насам от д-р Гилерм, потъналите пристанищни съоръжения на Порс-Лиоган имат доказано съществуване: Клавдий Птолемей ги споменава в своята „География”, публикувана между 228 и 158 г.пр.н.е. „Северната граница на областта Лионез (Галия), пише той, образувана от Британския океан, се представя така: след високия нос Гобеум, пристанището Сталиакан.” Съществуването на старинното пристанище Порс-Лиоган не е престанало от тогава да е факт.

Впоследствие двама съвременници от 18 век говорят за него. Единият от тях, отец Льо Пелтие, автор на „Речник на бретонския език” (1752г), свидетелства: „Пристанището имаше кей, иззидан и циментиран със зифт. Старите хора от този край през 1684 г ме уверяваха, че на него са видели халки, за които са били завързани корабите, пък и самият аз забелязах мястото на такава халка.”

Това наблюдение е още по-интересно, защото потвърждава споменаването, направено за изчезналото пристанище от отец Лобино, автор на една монументална „Обща история на Бретан”, публикувана през 1707 г.

Kоято съобщава съществуването на „някакъв път, на кей може би, направен от блокове и четириъгълни плочи, продължаващи едно естествено скалисто вдаване и простиращо се на тридесетина метра, като остатъкът от съоръжението се е разпаднало и разединило. Два от тези камъка са пробити с дупки.

Може би са служили за завързване на корабите?” Изтекоха години и прах покри седемте тома на учения бенедектинец, посветени на Бретан, до деня в който през 1958 г Льо Гоналш и Жан Бронек се опитали да осветлят тази загадка. Почти веднага те забелязали наличието на кей, закрит от водораслите.

Състоеше се от камъни във формата на правилни паралелепипеди, разпилени по дъното. „Забележително нещо, пише Бронек, тези камъни са гранитни, докато скалите в местността над тях са изключително шистови.” Четири години по-късно двамата изследователи се върнали на това място, придружени от д-р Гилерм и ето какво съобщава той:

„…Въоръжени със сърпове и ками, ние усърдно косим водораслите, които покриват предполагаемия кей. Усилията ни са възнаградени и кеят се оформя на тридесетина метра. Той е образуван от естествен релеф, нещо като нос, издължен на запад, съставен от слюдести шисти, в доста лошо състояние.

Северната страна е праволинейна, с отстъп от 10 метра от края му. Западната страна, почти засипана с пясък, е отрязана перпендикулярно на северната. Върхът на кея, доста хоризонтален, се снишава на юг. Южната страна, засипана с пясък, се слива с околния релеф. Върхът на кея е обсипан с грубо оформени четириъгълни плочи подобно на тези, които покриват пясъка наоколо.”

Според първите заключения на д-р Гилерм Порс-Лиоган представлявал пригоден естествен релеф, скалист нос, издялан геометрически и покрит с плочи. Може да се предположи с правдоподобност, че изчезването на това пристанищно съоръжение се дължи на пясъчен нанос, последвал повдигането на водите.

С помощта на силна смукачна инсталация би могло да се освободи основата на кея и да се намерят предметите, които моряците от всички времена обичат да хвърлят в пристанищните води.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card