Archive for July, 2009

Преминаването на екватора

В една светла майска утрин, в края на миналия век, платноходът „Габиан” напуска пристанището на Хавър. Дъщерята на неговия собственик Сидони, една непоносима фръцла, която екипажът е нарекъл „госпожица Господар”, се е качила в последната минута, против волята на капитана. На четвъртия ден от пътуването един от моряците открива нелегален пътник — едно малко момче на около десетина години, Силвестър. Той е сам на света и мечтае да стане моряк. Капитанът се съгласява да го остави и екипажът го осиновява.

Раждането на Мауи, големия бог

Когато все още сушата не била изплувала напълно от океана, на един неизвестен остров живеело бедно рибарско семейство. Знаем само името на жената: тя се казвала Таранга. Имала вече четири деца, когато отново забременяла. Таранга се загрижила за този нов плод, който носела в утробата си, защото вече не била толкова млада, а и наистина не знаела как ще отгледа новороденото. Споделила тревогата със съпруга си, а той й отвърнал: — Не се тревожи, боговете винаги са били благосклонни към нас, ще видиш, че и сега ще ни помогнат.

Раждането на Диата, божествената девойка

Едно време нямало все още нищо, защото всичко било потънало в огромната паст на морската змия, която живеела неподвижно сред водите на океана. Не съществувал нито един народ, който да пее възхвала на боговете, нямало дори и богове.
Нямало реки, гори, брегове. Черните облаци се сливали с белите и пространството било празно. Имало само светлина и тя идвала от две планини: едната била цялата златна, а другата от скъпоценни камъни. Но и те били под водата.

Сирените

Сирените са митологични същества, родени от неуморимата фантазия на гърците и преминали в приказките на редица други народи. Според преданието те примамвали със своите прекрасни и омагьосващи песни моряците, за да ги погубят. За първи път и в същото време най-хубаво за това се говори в 12-те стихотворни песни на „Одисеята”.
Още античните учени са умували къде е коренът на тази приказка. Александрийските учени глави предполагали дори, че това са чисто и просто пристанищни леконравни девици, които примамвали моряците.

Обрат

Роб имаше изрусяла от слънцето червена коса, хубави сини очи, силно изгорял нос и аз веднага го харесах. Побъбрихме малко и той ме покани да обядвам с тях — херинга и боб. Беше ми приятно, пък и не бързах да се качвам на ферибота, така че останах и чух много интересни неща. Роб ми разказва […]

Няколко истини за акулите

Акулата (подразред Selachoidei) не се обръща с корема нагоре, когато иска да захапе плячката си, както са предполагали естествениците, ихтиолозите и многоуважаваният Жул Верн, вероятно защото нейната уста е разположена напречно в долната част на главата. Това не се налага, защото, като отваря устата си, тя може да издига горната си челюст до 90°. Зъбите й са смъртоносни и остри като бръснач, способни (в истинския смисъл на думата) да откъснат в миг няколко килограма месо от своята жертва.

Акулите

Един средноголям кит, тежко ранен, плува след нашия кораб. Земята изчезва на хоризонта, под кила са 1500 сажена вода и стадото китове се върти и пръхти край нас. Тайез и аз се спускаме във водата, за да стигнем по въжето на харпуна до агонизиращото животно. Тюркоазената вода е невероятно прозрачна. Ние напредваме, местейки ръце по хоризонтално опънатото въже, спускаме се няколко стъпки надолу и стигаме до кита. Ивици кръв  още се точат от дупките, оставени от двата куршума.

Морето което създава

В прастари времена имало само водна шир и сивкава мъгла. Нямало нито земя, нито планини, нито скали. Нямало и дървета, нито пък треви. Изобщо нямало нищо, само много, много вода. Първи се появил Тайкомол, самотният пътник. За да стори това, той приел формата на перо. Заплувал сред морската пяна и проговорил: — Какво ли трябва да сторя, какво ли трябва да сторя? Великият бог Койоте го чул и си казал: „Нима е възможно да има някой сред морската пяна?

Сепия

Сепия (подразред Sepioidea)  при нападение от неприятел не се скрива в облака на изхвърлената от нея течност, така нареченото “мастило”, подобно на военна част или кораб в изкуствена мъгла. Находчивият  принцип на тази защитна реакция е съвсем друг: облакът от мастилената течност образува фигура с големина и форма на самата сепия.

Зелени пасища

Сгушена в един ъгъл на кокпита, защитена от студа в плътен непромокаем костюм, наблюдавах внимателно как светлината полека чезне от небето. Черни дъждовни шквалове, пръснати по целия хоризонт, бавно идваха насам и връхлитаха върху «Кру-сейдър» с дивия порив на вятъра. Някъде зад тази облачна стена залязваше слънцето и аз с напрежение се взирах в небето, […]

Насаме с морето

Истинско изпитание е да обиколиш света сам под ветрила. А как би се справила една жена? Нейъми Джеймс честно и открито разказва за перипетиите, преживени между водата и небето по време на околосветското си плаване през 1977 — 78  година, за своите женски страхове, за онзи «ужасен» нос Хорн, който е заобиколен повече от призраци и страховити мълви, отколкото с мъгли и бури.

Потъналият остров Антрос

Още през 1 в.от н.е. Антрос бил значителен остров и латинският географ Помпоний Мела му направил честа да го спомене в своя труд De situ Orbis. Намирал се до „Крайбрежието на красотата”, на върха на тази „Морска Жиронда”*, добре познат на мореплавателите, която образува лимана на голямата река Гарона при влизането и в Атлантика. Остров Антрос не устоял на ужасните морски прибои в тази част от крайбрежието.

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card