Николас Флеминг

Николас С. Флеминг от националния институт по океанография на Великобритания успял да състави опис на близо 180 антични пристанища в Западното Средиземноморие и на 230 в Източното Средиземноморие. От тази съвкупност Флеминг посетил 75 места в западния басейн. После изследвал 23 в Източен Пелопонес.

Ето мнението му: „ От 23-те археологични обекта, които посетих в Източен Пелопонес, датиращи от хиляда и петстотин до хиляда години пр.н.е.., единият бе забелязан над морското ниво, друг беше на сегашното ниво на морето, а 17 – залени. За последните четири нищо не може да се каже. 17-те залени места се намират на различна дълбочина и скоростта на потъването варира от 0,10 до 2,20 м на хилядолетие.

Тъй като не съществува просто съотношение между датата и нивото на морето на тези места, главната причина за вариациите на морското ниво сигурно се състои в местните земетръси.” Накратко казано, мислеше се, че морското ниво се бе издигнало с 2 м в целия свят през последните две хилядолетия. Това убеждение бе основано в голямата си част върху предположението, че много от крайбрежните селища на Средиземноморието са били залени от еквивалентен пласт вода.

Обаче различните изследвания, направени в многобройни части на света, и по-специално тези на Флеминг сочат, че общото издигане нивото на морето в течение на последните две хилядолетия не надвишава 0,50 м. През този период то не е останало стабилно, но вариациите не изглежда да са надвишили амплитудата от 0,50 до 1 метър за цикли от няколкостотин години.

Откриването на потънали строежи е често случайно. Обикновено рибарите ги забелязват – когато при хубаво време водата е спокойна и дъното видимо. Наблюдението от самолет също позволява да се открият множество потънали строежи в по-плитка вода.

Някои указания дават възможност да се намерят изчезнали пристанища: антични пътища, които се прекъсват на брега, постройки, които продължават в морето, стари текстове, говорещи за крайбрежни селища или пристанища, които вече не намираме. Изследването на такива места не е проста работа.

Археологът Луи Фредерик е на мнение, че „…Не можем да се надяваме да получим такива останки по обичайните начини, защото водната среда забранява това. Затова, щом останките бъдат открити, най-напред трябва да се състави план, който може да се направи само от екип специализирани водолази, снабдени с подводна екипировка.

Те ще могат да вземат необходимите мерки и изнесат на брега останките, които ще им е възможно да пренесат. Скрипци, монтирани на борда на малките корабчета, ще могат евентуално да бъдат използвани, за да извлекат най-тежките парчета из между тях.

По-леките предмети ще бъдат извадени от водата с помощта на балони, надути със сгъстен въздух или от водолазите – с торби и кошници. По този начин ще могат да се извлекат художествени предмети, вещи за текуща употреба, а понякога дори и архитектурни елементи. Останките обикновено са добре запазени в тинята, която е почти абиотична среда. Затова пък металите се разяждат много бързо от морската вода.”

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card