Историята на фара Rubjerg Knude

За първи път светлината на фара Rubjerg Knude е била запалена на 27 декември 1900 година. Фарът е бил построен на морския бряг на височина 60 метра над морското равнище и на 200 метра от береговата линия (от края на стръмния бряг). Стойността на строителството възлязла на 176 000 крони. Височината на фаровата кула била 23 метра, и когато фарът бил построен около него нямало големи дюни.

Ежедневието на фара
В началото с фара се занимавали трима мъже със семействата си. Това били: поддържащият фара, помощникът му и дежурещият. Обслужването на фара често изисквало големи усилия. Особенно през първата година на неговата експлоатация, когато фарът работел на газ.

В стаята на дежурния, където всяка нощ трябвало да има човек, се работело на смени. Необходимо било да се следи за постъпването на газа, да се задвижва механизмът на лещите на всеки три часа и в случай на мъгла – да се включат двигателите в машинното отделение и да се следи работата им. Трябвало да се поддържа и механизмът за сигнал в мъгливо време, а също да се следи за корабите, които може да попаднат в беда.

Независимо какво е времето през денонощието трябвало да се изпълнят всички задължения от списъка, например:

Да се следи за наличието на газ.
Да се проверява изправността на машините.
Да се закриват лещите с брезент, за да не се превърне призмата в стъкло за разпалване.

Да се съберат птиците, които са налетели на фенера през нощта. Веднъж в годината за вида и количеството на птиците трябвало да се съобщава в Музея по зоология в Копенхаген. (Това продължило до 1939 година.)

Да се белосат и боядисат сградата и кулата.
Да се ремонтира покрива след всяка буря.
Да се събира и да се маха пясъка от двора.

С течение на времето обаче вятърът носел все повече пясък. Пясъкът се трупал пред фара и около него и така запълнил кладенеца и погубил градинските насаждения.

За да се спре пясъка, били сложени дървени ряшетки и били насадени ливадни чимове и детелина. Но в резултат от тези мерки дюната…. още повече порастнала. Колкото повече растения засаждали, толкова повече се разраствала дюната.

Накрая тя достигнала такива размери, че светлината на фара престанала да се вижда от морето. На 1 август 1968 прекратили борбата с пясъка и тогава запалили фара за последен път.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card