Корабокрушение при Реджо ди Калабрия

Известно време след ограбването на Рим царят на готите замислил да превземе Африка, като смятал от една страна, да изгладни цяла Италия, която получавала от там същественото за прехраната си, а от друга – да спечели слава и богатство. За да изпълни намеренията, той наредил на армията да построи флотилия в Регион, или Региум, днес Реджо ди Калабрия, срещу сицилийските брегове.

На това място Месинският проток прилича на голяма река – толкова бреговете на Сицилия и силуетът на Етна изглеждат близки. Затова за народ, който нямал никакви моряшки традиции, изборът могъл да се стори правилен. Аралик наблюдавал с нетърпение тази флотилия, която щяла да му позволи да завладее Африка.

Скоро в нея натоварили коли, коне, хранителни припаси и фураж, необходим за прекосяването на морето. После дошъл ред на жените и децата. Бойците последни се качили на борда. Няколко кораба, чието товарене било завършено, вече се отдалечавали от брега, поклащани от приятния бриз, който издувал платната им. Те напускали пристанището един след друг.

Внезапно яростни вихри връхлетели върху флотилията. Високи вълни се издигали в спокойното доскоро море. Добре построени кораби, направлявани от опитни моряци, може би щели да устоят на урагана, но тези на готите съвсем не били годни за такава схватка с развилнялото се море. Докато пристъпите на вятъра откъсвали платната и ги отнасяли, въртейки ги из въздуха, тежките и неправилно натоварени кораби се накланяли и преобръщали.

Вълните наводнявали трюмовете и поглъщали галерите, които нямали палуба, разбивали ги една в друга. Онази част от флотилията, която още се намирала в пристанището, бързо хвърлила котва и дебаркирала хората, които се суетели по кея сред викове и плач. Аларик, който се намирал на брега, наблюдавал унищожението на армията си.

Дълбоко разстроен, скоро след това той умрял от мъка. Войниците му го погребали близо да Коценза, в леглото на реката Крати, предварително отбита, ни казва Йордандес, историкът на готите, „с много големи богатства”, което обаче исторически е оспорено.

Какво е останало от всичките съкровища, ограбени от целия Ориент и Рим?

Освен онова, което е погребано с царските останки, друга част от тези богатства твърде вероятно е загубена в корабокрушението при Реджо. Или по-точно частите от заминалите с корабите войници. Следователно дъното на Месинския проход трябва да е покрито с истинско богатство – в твърде обширна, но поне определена зона.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card